Светкавица

Нищо не можеше да я сломи. Властите я притискаха безмилостно и силно, както богът Тор бе ковал със своя чук Мьолнир, но без резултат. След няколко дни и се ядосаха. След няколко седмици бяха побеснели. След три месеца я ненавиждаха и искаха да я накажат за това, че не трепна в страхопочитание пред тяхната власт. След шест месеца им омръзна. След десет месеца им писна. След една година си наложиха да я забравят.

Междувременно, разбира се, гледаха на нейния син Крис като на слабото звено. Не го притискаха толкова силно, колкото нея, предпочетоха да прибегнат до фалшиво умиление, коварство, лукавство и измама, за да подлъжат момчето да издаде онова, за което майката мълчеше. Но когато го разпитваха за изчезналия ранен мъж, той започваше да им разправя за Индиана Джоунз, Люк Скайуокър и Хан Соло. Когато се мъчеха да изтръгнат от него подробности за случката в дерето, той им разказваше за сър Томи Тоуд, служител на кралицата и техен наемател. А като се опитваха да научат поне нещичко за мястото, където се бяха укривали с майка си или за действията им през шестнадесетте дни между десети и двадесет и пети януари, момчето отговаряше:

— Проспах всичко, бях в кома, мисля, че бях болен от малария или може би дори марсова треска и сега имам амнезия като Лошия койот, когато Кукувицата се изхитри да хвърли камък по главата му. Най-сетне, ядосан, че не разбират защо говори така, Крис допълни:

— Вижте, това е семеен въпрос. Не знаете ли нищо за семейните въпроси? По тях мога да говоря само с мама, това не е работа на никой друг. Ако започнеш да обсъждаш семейни въпроси с непознати, знаеш ли къде ще стигнеш много скоро вместо у дома?

За да усложни още повече положението в очите на властите, Лора Шейн публично се извини на всички, чието имущество бе взела или повредила при опитите си да се измъкне от изпратените след нея наемни убийци. На семейството, чиито „Бюик“ бе откраднала, подари нов „Кадилак“. На човека, чийто регистрационни номера на „Нисана“ бе свалила, купи нов „Нисан“. Във всички случаи възстановяваше повече, отколкото бяха щетите и печелеше приятели навсякъде.

Старите и книги претърпяха многократни преиздания. Някои от тях пак се появиха в класацията за бестселъри за преиздания с меки корици години след първоначалния им успех. Най-големите филмови компании се бореха за авторските права за филмиране на досега непродадените за тази цел книги. Разпространяваха се слухове, може би насърчавани от нейния литературен агент и все пак в голяма степен правдоподобни, че издателите дават мило и драго да платят рекорден аванс за следващия и роман.

2.

През тази една година на Стефан Кригер ужасно му липсваха Лора и Крис, но животът в къщата на Гейнз в Бевърли Хилз не беше труден. Обстановката беше великолепна, храната — вкусна. Джейсън с удоволствие го учеше на филмови трикове в домашното си студио, а Телма беше както винаги забавна.

— Слушай, Кригер — каза му тя един летен ден край басейна, — може би предпочиташ да си с тях, сигурно ти писва да се криеш тук, но помисли за алтернативата. Можеше да си стоиш в твоето време, където няма пластмасови чували за боклук, попзвезди, бельо „Дей Гло“, филми на Телма Акерсън или повторни излъчвания на „Островът на Джилигън“. Преброй благословените предимства на тази просветена епоха.

— Само че… — той се загледа в слънчевите зайчета по хлорираната вода. — Е, страх ме е, че след едногодишната раздяла губя всякакви шансове да я спечеля.

— Така или иначе не можеш да я спечелиш, хер Кригер. Тя не е пакетче пуканки, разиграно на томбола на някое увеселение. Жена като Лора не може да бъде спечелена. Тя сама решава кога иска да се отдаде и това е всичко.

— Не говориш особено насърчително.

— Да насърчавам не ми е работа…

— Зная…

— Работата ми е…

— Да, да…

— …комедията. Въпреки ужасяващия си външен вид, мога да имам не по-малък успех от гастролираща уличница, най-малкото в някой затънтен лагер на дървосекачи.

* * *

На Коледа Лора и Крис дойдоха в дома на Гейнз. Подаръкът за Стефан бяха нови документи за самоличност. Макар и наблюдавана отблизо от различни органи на властта почти през цялата година, Лора бе успяла чрез подставени лица да се сдобие с шофьорска книжка, карта за социално осигуряване, кредитни карти и паспорт на името на Стивън Крийгър.

Тя му ги поднесе сутринта на Коледа, опаковани в кутия от фирмата „Неймън-Маркъс“. — Всички документи са изправни. В „Безкрайна река“ двама от героите са бегълци и им трябват нови документи.

— Да — каза Стефан. — Чел съм я. Три пъти.

— Една и съща книга три пъти? — изненада се Джейсън. Всички седяха около коледната елха, ядяха каквото им попадне от остатъците, пиеха какао и Джейсън беше в най-доброто си настроение през цялата година. — Лора, пази се от този човек. Струва ми се, че е обхванат от мания.

— Ами разбира се — намеси се Телма. — За вас, холивудските типове всеки, който изобщо чете книги, макар и само по веднъж, е или интелектуален гигант, или психопат. Е, Лора, пак успя да намериш всички тези толкова убедителни на вид фалшиви хартийки?