Светът е пълен с чудеса

После им каза, че полицаите проявили разбиране и пуснали майка им само с предупреждение. Дори Мръсния Дейв май щял да отърве наказанието предвид обстоятелствата, тъй като наркотиците явно били предназначени за медицински цели.

Кат от време на време поглеждаше към вратата, но само един човек не дойде да види бебето.

Майка им не дойде в болницата да види единствения си внук и за момент Кат се почувства като на единайсет години — тази болка, сякаш никога нямаше да изчезне. Но само за момент. Щеше да занесе бебето при майка си. Вече го знаеше.

Щеше да каже: „Виж, детето ти си има свое дете.“ И ако майка й не можеше да види това чудо и да почувства тази радост, Кат нямаше да я мрази, само щеше да я съжалява.

Тя погледна бебето в прегръдките си, свито и съвършено като новородено котенце, после мъжа до себе си — той отчаяно се опитваше да не седи на по-скоро смешната рана на задника си, която получи при опит да ги защити — и Кат разбра за какво живее.

Паоло седна на края на леглото с малката Уей и Попи и двете момиченца се вторачиха в това странно създание, което беше по-малко от тях. После някой го потупа по рамото.

— Джесика те чака — каза Меган и гушна Попи. — Отвън в коридора.

Паоло я погледна унесено, после кимна. Хвана малката Уей за ръка и я изведе от стаята. Джесика стоеше пред вратата.

— Познай какво?

Паоло погледна съпругата си, която все още беше с официалния тоалет от сватбата и с конфети по шапката с широка периферия, и не схвана за какво му говори. Не им ли стигаха вълненията за този ден?

— Ела тук, глупчо — каза тя и постави ръката му на корема си. После го погледна с онези очи, които той познаваше по-добре от собствените си.

Челюстта му увисна. Наистина беше възможно. Да ти увисне челюстта.

— Не! — изрече.

— О, да — отвърна Джесика. — О, да. Определено да. Меган ще ти каже. Да. Сестра ми ще го потвърди. Има едно нещо, което лекарите не мога да обяснят. И това нещо е късметът.

Паоло продължи да гледа втренчено съпругата си, красивото й лице, като през мъгла от неочаквано бликналите сълзи. Не можеше да изрази какво изпитваше в този момент.

Затова гушна дъщеря им, чиито кафяви очи грееха, и детето обърна лице към източника на това чувство, старо като света — усещането да бъдеш в нечии прегръдки.