Светът е пълен с чудеса

— Не знам дали постъпих правило, Кат. Очакваме мъжете да отговарят на представите ни. За романтика, сексуално, емоционално. Може би очакваме твърде много. Може би прекалено много мислим за себе си. Може би трябва да мислим за децата си.

— Искаш Попи да расте с такъв баща? — попита гневно Кат. — „Къде е татко? О, татко го няма, защото чука една шведска туристка.“

— Рори обаче е свестен — обади се Джесика.

— Светът е пълен със свестни мъже — отвърна Кат.

— Защо тогава не си намериш един?

Кат поклати невярващо глава и се отпусна тежко на дивана.

— Вие двете да ми давате съвети?! Не мога да повярвам.

— Просто си мисля, че трябва да се държим добре една с друга — каза Джесика. — Докато още имаме време.

— Когато тръгнеш отново на работа, не можеш да оставиш детето си на гордостта си — обади се Меган. — Или го оставяш при семейството си, или при непознати. Просто искам да кажа — ако можеш да го избегнеш, не оставай сама. Не се нагърбвай да бъдеш самотна майка само защото се страхуваш, че ще бъдеш изоставена отново.

Кат се замисли над думите й.

— В смисъл, както майка ми ме изостави?

— Не — нежно изрече Меган. — Както нашата майка ни изостави. И защо да не ти давам съвети? Вече не сме деца — добави тя с тъга. — Виж ни сега. Вече сме големи жени.

От другата стая се разнесе пронизителен детски плач. Малката Уей беше сънувала кошмар или по-вероятно бе изпуснала една от залъгалките.

— Аз ще отида. — Кат с мъка се вдигна на крака. — После ще забъркам нещо за ядене. Мисля, че в хладилника има макарони.

Меган и Джесика се спогледаха. Погледите им казваха: „Виж какво стори тя за нас.“ Без да се налага да си го припомнят една на друга, пред очите им изникна картината на изморената дванайсетгодишна Кат, която чистеше и оправяше след тях, за което никога нямаше да могат да й се отплатят. Затова Джесика отиде да успокои дъщеря си, а Меган накара Кат да полегне на дивана, като подложи възглавнички под главата и подутите й крака.

— Дръж краката си нависоко — каза й тя. — Така ще намалиш подуването.

Когато Джесика се върна, Меган взе поръчките им и се обади на местния тайвански ресторант. Сякаш се бяха върнали в детството си, хранеха се пред телевизора, от време на време избухваха в смях, без възрастни, които да им нареждат да се хранят на масата.

Без да кажат и дума, много след като децата бяха заспали, Меган и Джесика направиха чай, накараха я да се отпусне и с тези малки жестове се опитаха да й покажат, че поне сега не се налага тяхната голяма сестра да се прави на силна.

Глава 28

Дъщерите му го чакаха, целите в усмивки, облечени в специалните си рокли, стиснали в шепите си конфети.

Когато Джак Джуъл излезе от малката църква с ослепителната си червенокоса булка подръка, те започнаха да го замерят и Паоло забеляза, че всяка от сестрите хвърляше конфетите по различен маниер.

Кат беше методична, внимателно се прицелваше, използвайки ръста си, и почти всеки път сполучваше да обсипе с конфети главите и раменете им.

Джесика прилагаше хитро хвърляне изотдолу и се кикотеше, когато ги изненадаше с дъжда от конфети, всеки път за малко да ги уцели.

А Меган беше необуздана и ръсеше с конфети не само булката и младоженеца, но и всички, които стояха около тях, после насърчи Попи и малката Уей да събират падналите конфети и да ги хвърлят отново, докато хартиените кръгчета не се смесиха с листа и какво ли още не и се наложи да престанат.

Когато смехът започна да замира и стана време да тръгват — колата ги чакаше, — и всички целувки бяха раздадени, трите дъщери на Джак Джуъл го прегърнаха за сбогуване.

Той ги погледна просълзен и Кат зачака да чуе какво има да им каже — последни няколко думи, които да обобщят през какво бяха преминали. Дълго време след това тя мисли над думите му.

— Вече си имате собствени семейства — каза им той.

И докато махаха и гледаха изчезващите светлини на колата, Кат за първи път разбра какво всъщност е искала като дете, нахлузила престилка и жълтите ръкавици, чистейки след сестрите си.

Винаги беше смятала, че иска свобода, но сега виждаше, че всъщност повече от всичко бе желала да бъдат истинско семейство.

А сега, застанала до сестрите си, докато гледаха как баща им се отправя към новия си живот, тя разбра, че през цялото време са били истинско семейство. Вероятно не идеалното семейство с майка и баща, щастливи и заедно, нито като семействата от рекламите за зърнени закуски.

Независимо от това, истинско семейство, чиито членове се обичаха и подкрепяха, способни да си помагат във всичко, дори при промените, които идваха с обръщането на страниците на календара.

Вървяха в северна посока към Риджънт парк, когато Меган прие обаждане за майка им. Малката сватбена процесия се закова на място, докато наблюдаваха изражението на Меган, което говореше, че нещо лошо се бе случило.