Тай-пан

Лекарят бе донесъл специална храна и лекарства, за да засили Мей-мей, да укрепи силите на детето в утробата й и нареди тя да лежи.

— Скоро ще се върна — каза Струан.

— Добре. Благодаря ти, тай-пан. Благодаря.

— Отивам до резиденцията, а после вероятно ще посетя Брокови.

— Те са в Макао?

— Да. Всички, освен Тайлър. Мислех, че съм ти казал. Не си ли спомняш? Кълъм и Тес също са тук.

— О, да — отговори тя. Спомни си какво бяха уредили с Гордън Чен. — Извинявай. Бях забравила. Главата ми тежи. Да, сега си спомням. Страхотно съм щастлива, че вече не съм на кораба и съм у дома. Благодаря ти.

Той се върна в резиденцията. Кълъм още не беше се върнал и той реши да прекоси прайа до резиденцията на Брок. Но нито Тес, нито Лайза знаеха къде може да е Кълъм. Горт му каза, че те двамата бяха играли комар снощи в Английския клуб, но че той, Горт, бил си тръгнал рано.

— Ще те изпратя до вратата — каза Горт. Когато се озоваха там сами, Горт сардонично се усмихна, като се опиваше от сладостта на отмъщението. — Знаеш как е — бях при жена. Може и той да е отишъл при някоя. В това няма нищо лошо, нали така? Когато го оставих, му вървеше в играта, ако това нещо ти говори.

— Не, Горт. Това не ме безпокои. Знаеш, че в Британия има точни закони за убийство — светкавичен процес и светкавична примка около врата ти, независимо кого си чукнал. Дори и проститутка.

Горт побеля.

— К’во искаш да кажеш с това, а?

— Ако някой трябва да бъде обесен, с удоволствие ще помогна на палача.

— Ти какво, плашиш ли ме? И за туй си има закон, пусто да остане.

— Щом има убийство — ще има и обвинение в убийство, пусто да остане.

— Не знаеш К’во говориш! — избухна Горт. — Туй е несправедливо обвинение!

— Не ви обвинявам в нищо, Горт. Просто ви припомням факти. — Да. Чувал съм, че са необходими двама свидетели, за да, бъде доказана смърт, които да потвърдят в съда.

Горт овладя паниката си. Трябва да е оная гадна вещица Фордъринджил и оня педераст Куанс. Бях й платил достатъчно да си държи езика зад зъбите. Е, добре, ще им видя сметката, щом трябва, но едва ли ще трябва, щото малкият боклук едва ли ще пукне.

— Не ме е страх от такива като теб — от лъжливите ти обвинения.

— Хич не ви обвинявам, Горт — отвърна Струан. Неудържимо се изкушаваше сега да предизвика неизбежната разправа. Но знаеше, че ще трябва да изчака Горт да направи първата грешка, да бъде непростимо обиден пред хора. Само тогава щеше да може открито и свободно да прати секунданти с официална покана и да го убие пред свидетели. Само по такъв начин би могъл да избегне разрива в отношенията между Тес и Кълъм и възможността Брок да го унищожеха по съдебен път. Защото Мей-мей се бе оказала права — всеки в Азия знаеше, че е готов да заколи Горт.

— Ако видите Кълъм, моля, предайте му, че го търся.

— Търси си го сам! Аз не съм ти слуга. Ти вече не си тай-пан на „Ноубъл хаус“, пусто да остане!

— Внимавай! — предупреди Струан. — Не ме е страх от теб.

Горт клъвна.

— Нито пък мен, Дърк. Казвам ти го като мъж на мъж — внимавай, или ще те пипна.

Струан се върна пешком до резиденцията си, доволен от себе си. Хванах те, Горт.

Кълъм още не беше се върнал. Нямаше вест и от епископа. Струан нареди на Ло Чъм да се опита да намери Кълъм. Излезе навън на прайа, тръгна по хълма към катедралата по малко познати улички, премина край приятни ресторантчета с масички на улицата, с пъстри чадъри. Прекоси един широк площад и влезе през голямата порта.

Монахинята на бюрото погледна нагоре.

— Добро утро. Говорите ли английски? — попита Струан.

— Малко, сеньор.

— При вас има една пациентка. Мис Мери Синклер. Аз съм неин приятел.

Последва дълга пауза.

— Желаете ли да я видите?

— Моля.

Тя махна на една китайка и бързо й каза нещо на португалски. Струан последва китайската монахиня надолу по коридора, изкачиха няколко стълби и влязоха в стаята на Мери.

Беше малка, мръсна и зловонна стаичка със здраво затворени прозорци. Над леглото висеше разпятие.

Лицето на Мери бе изпито, усмивката — слаба. Страданието я беше състарило.

— Здравей, тай-пан.

— Какво ти е, Мери? — меко попита той.

— Нищо, което да не заслужавам.

— Ще те преместя от това проклето място — каза Струан.

— Добре ми е тук, тай-пан. Много са мили към мен.

— Да, но това не е място за английска протестантка.

Слаб монах с тонзура влезе в спалнята. Носеше обикновено расо, твърдо от старите петна засъхнала кръв и разлети лекарства. Носеше обикновено дървено разпятие.

— Добро утро — каза монахът на културен английски без акцент.

— Аз съм отец Себастиан. Лекарят на пациентката.

— Добро утро. Мисля да я преместя оттук.

— Не бих ви посъветвал, мистър Струан. Тя не бива да бъде местена най-малко още месец.

— Какво й е?

— Вътрешно неразположение.

— Вие сте англичанин?

— Толкова ли е странно, мистър Струан? Има много англичани, а също и шотландци, които са приели истинната Христова църква. Но това, че съм католик, не ме прави по-малко лекар.

— Имате ли тук кора от синкона?

— Какво?

— Кора от синкона. „Йезуитска“ кора.

— Не. Никога не съм я използвал. Никога и не съм я виждал. Защо?

— Нищо. Какво й е на мис Синклер?