Внезапно забеляза да се приближава слуга в безупречно чиста ливрея, с перука и незабавно разпозна отличителните знаци на епископа. Човекът не бързаше, премина резиденцията, без да спре, и отмина надолу.
Бързо се стъмваше, светлините на осветения с фенери булевард започнаха да надвиват сумрака. Струан видя една носилка да спира пред къщата. Две почти невидими кулита я оставиха и се изгубиха в алеята. Струан се втурна вън от стаята и надолу по стълбите. Кълъм се бе проснал в безсъзнание назад, дрехите му бяха разкъсани и изцапани с повърнато. Вонеше на алкохол.
На Струан му беше по-скоро забавно. Той издърпа Кълъм на крака, метна го през рамо и без да се интересува от погледите на минувачите, го внесе в къщата.
— Ло Чъм! Баня, бързо-бързо!
Струан положи Кълъм на леглото, съблече го, разгледа го. На гърба и гръдния кош нямаше белези. Обърна го. Одрасквания от нокти по стомаха. Любовни ухапвания.
— Идиот — каза той, като го прегледа бързо, но внимателно. Нямаше счупени кости. Не липсваха зъби. Пръстенът-печат и часовникът липсваха. Джобовете бяха опразнени.
— Обрали са те, сине. Може би за първи път, но едва ли за последен. — Струан знаеше, че слагането на опиат в питието е стар номер в бардаците.
Слугите донесоха ведра с топла вода и напълниха чугунената вана. Струан вдигна Кълъм, постави го във ваната, насапуниса го и го изтри с гъба. Ло Чъм крепеше клатушкащата се глава.
— Господар, много силно лошо пил, много лош муш-муш, айейа?
— Айейа! — каза Струан. Като вдигна Кълъм, остра болка прониза левия му глезен и той разбра, че днешното ходене е преуморило глезена му повече, отколкото е предполагал. По-добре да го стегна здраво за няколко дни, помисли си той.
Подсуши Кълъм и го сложи в леглото. Леко го потупа по лицето, но това не го свести, така че той вечеря и зачака. Загрижеността му нарастваше с отминаването на часовете, защото знаеше, че колкото и да е пиян, Кълъм трябваше да започне да изтрезнява.
Дишането на Кълъм бе дълбоко и равномерно. Сърцето биеше правилно.
Струан се изправи и се протегна. Нямаше какво да се прави, трябваше да чака.
— Аз отиде при първа миси. Ти стой наблюдава внимателно, айейа? — каза той.
— Ло Чъм грижи се като мама!
— Прати вест, сави? Кое време господар се събуди, няма значение, прати вест. Сави?
— Що тай-пан вика „сави“? Винаги сави много добре. Айейа?
Но Ло Чъм не се обади тази нощ.
Призори Струан напусна къщата на Мей-мей и се върна в резиденцията. Мей-мей спокойно спеше, но Струан се вслушваше във всеки минувач, във всяка носилка — а много от тях бяха плод на въображението му.
Ло Чъм отвори предната врата.
— Що тай-пан тъй рано, айейа? Закуска готов, баня готов, какво още тай-пан иска, може?
— Господар буден, айейа?
— Защо пита? Ако буден, прати кажат. Аз сави много добре, тай-пан — отвърна Ло Чъм, засегнат.
Струан се качи горе. Кълъм още спеше дълбоко.
— Един, два пъти господар правил така… — Ло Чъм изстена, примляска, размърда челюсти, прозя се и силно изпъшка.
След закуска Струан прати да съобщят на Тес и Лайза, че Кълъм се е върнал, но не им каза как. После се опита да мисли за работа.
Подписа книгата, одобри големи разходи за строеж в Хонконг, ядосан от нарастването на цените на дървен материал, тухли, работна ръка и всякакъв вид корабно оборудване, ремонти и части.
Чумата да ги тръшне! Цените са се вдигнали с петдесет процента и няма никакви изгледи да паднат. Дали да започна да строя нови клипери догодина, или да заложа на това, което имаме? Да заложа ли на това, че морето няма да погълне нито един? Ще трябва да купиш още няколко.
И така той ще поръча един нов клипер. Ще го нарека „Тесан клауд“ и това ще е подаръкът за рождения ден на Кълъм. Но дори мисълта за новия, прекрасен клипер не го ободри така, както трябваше. Напомни му за „Лотъс клауд“, който се строеше в Глазгоу, и морската битка, която трябваше да води идната година с У Куок — ако още беше жив — или У Фанг Чой, бащата, и неговите пирати. Питаше се дали хората на Скрагър ще стигнат благополучно в родината. Ще мине най-малко месец, преди да стигнат и още три месеца, докато стигне вестта.
Той затвори офиса си, отиде в Английския клуб, побъбри за малко с Хорацио, после с някои търговци, изигра една игра на билярд, но не се забавляваше от играта или от компанията. Разговорът бе само за работа. Всички се безпокояха за катастрофалните признаци в световния живот и за степента на огромните търговски рискове на сезона.
Той седна в голямата тиха читалня и взе последните вестници, пристигнали по пощата, отпреди три месеца.
С усилие се съсредоточи на уводната статия. Тя разглеждаше широкото недоволство в промишлените среди в Мидланд и твърдеше че е необходимо да се плаща справедлива надница за честно положен ежедневен труд. В друга статия се оплакваха, че огромната индустриална машина на Англия работи само на половин ход и призоваваше необходимостта от откриване на големи нови пазари за продуктивните средства, които можеха да бъдат отпуснати за това. Повече продукция означаваше по-евтини стоки, по-голяма заетост, по-високи надници.