— Пийни — каза той, като подаде брендито на Кълъм.
— Не мога — отвърна Кълъм. Повдигна му се.
— Изпий го.
Кълъм го глътна. Задави се и бързо отпи от чая, който бе оставен до него. Отпусна се на леглото. Слепоочията му пулсираха.
— Би ли искал да поговорим? Да ми кажеш какво се е случило?
Лицето на Кълъм бе бледо, а бялото на очите му — мръсно розово.
— Не мога да си спомня нищо. Божичко, чувствам се ужасно.
— Започни от началото.
— Играх карти с Горт и няколко приятели — каза Кълъм с усилие.
— Помня, че спечелих около сто гвинеи. Пийвахме си. Но помня, че сложих спечеленото в джоба си. После… останалото ми се губи.
— Спомняш ли си къде отиде?
— Не. Не точно. — Той жадно отпи още чай и попи лицето си с ръце, опитвайки се да премахне болката. — О, Господи, чувствам се, като че ще умра!
— Помниш ли в кой бардак отиде?
— Не. Не точно. — Кълъм поклати глава.
— Има ли такъв, в който ходиш постоянно?
— Не, о, не. Господи!
— Няма защо да се силиш, момче. Бил си в някакъв — това е ясно. Бил си упоен — и това е ясно. Ясно е и че са те обрали.
— Бил съм упоен?
— Това е най-старият номер в света. Ето защо съм ти казвал никога да не ходиш в дом, който не ти е препоръчан от приятел, на когото можеш да имаш доверие. Това първият ти път ли е в Макао?
— Да, да. Мили боже, нима съм бил упоен?
— Използвай главата си. Мисли, момко! Помниш ли къщата?
— Не, нищо. Всичко ми се губи.
— Кой ти избра дома?
Кълъм седна в леглото.
— Пихме и тръгнахме. Аз бях, е… доста пиян. После всички започнаха да говорят за… за момичета. И за публични домове. И, е… — Той погледна Струан със срам и болка. — Аз бях… е, пил и почувствах… някакъв огън и поисках момиче. Просто реших, че трябва… трябва да отида в публичен дом.
— В това няма нищо лошо, сине. Кой ти даде адреса?
— Мисля, че… не знам. Но мисля, че всеки ми даде някакъв. Те ми написаха адреси, казаха ми адреси, не мога да си спомня. Помня как си тръгнах от Клуба. Навън чакаше носилка и аз се качих. Чакай — сега си спомних! Казах му да върви във „Ф и Д“.
— Там никога няма да те оберат, момко. Или да ти сложат нещо в питието. Или да те върнат такъв. Не биха си заложили репутацията.
— Не, сигурен съм. Това казах на човека. Да, абсолютно съм сигурен.
— По кой път минахте? За Чайна таун?
— Не знам. Мислех, че си спомням, но не знам.
— Ти каза, че си чувствал „огън“. Какъв вид огън?
— Ами беше нещо като… помня, че ми стана много топло и… да му се не види, умирах от желание към Тес, и всичко това с пиене, и всичко… Нямах мира, ето защо… защо отидох в дома… — Думите отплуваха. — Ох, боже, главата ми се цепи. Моля те, остави ме намира.
— Носеше ли презервативи?
Кълъм поклати глава.
— Този огън. Тази нужда. Бяха ли по-различни снощи?
Кълъм отново поклати глава.
— Не. Така е от седмици, но по някакъв начин като че ли беше… Не не точно. Бях твърд като желязо, слабините ми изгаряха и исках да имам момиче и, о, не знам. Остави ме на мира! Моля те… извинявай, но ти се моля…
Струан отиде до вратата.
— Ло Чъ-ъ-ъм!
— Да, господарю!
— Иди в дома на Чен Шенг. Вземи лекар на първа чило и бързо-бързо доведи тук! Сави?
— Сави много добре — каза Ло Чъм тежко. — Вече много добро лекар долу за болно глава и цял болен. Млад господар прилича на тай-пан — същия!
Долу Струан поговори с лекаря с помощта на Ло Чъм. Лекарят каза, че незабавно ще изпрати лекарства и подходящи храни и получи щедър хонорар. Струан се качи горе.
— Можеш ли да си спомниш още нещо, сине?
— Не, нищо. Извинявай. Не исках да се нахвърлям върху теб.
— Чуй ме, синко! Хайде, Кълъм, важно е!
— Моля те, татко, не говори толкова високо — каза Кълъм, като нещастно отвори очи. — Какво?
— Звучи ми, като че ли ти е бил даден афродизиак. Да, афродизиак. Има с дузини такива, които може да бъдат сложени в питие.
— Не е възможно. Беше просто от пиенето и моята… моята нужда… не е възможно!
— Има само две обяснения. Първо, че кулитата са те отнесли в някакъв публичен дом — и това не е бил филиала на Макао на „Ф и Д“, — където биха получили по-високо възнаграждение за богат клиент и дял от обраното. Там момичето или момичетата са те упоили, обрали са те и са те върнали обратно. Заради теб се надявам да е станало точно така. Другата възможност е някой от твоите приятели да ти е сипал афродизиак в Клуба, да е уредил носилката да те чака и да те отведе в определен дом.
— Това са глупости! Защо му е на някой да прави това? За сто гвинеи, часовник и пръстен? Един от моите приятели? Това е безумие.
— Но да речем, че някой те мрази, Кълъм. Да речем, че планът е бил да отидеш при заразено момиче — някое, което има сифилис!
— Какво?
— Аха. Опасявам се, че именно това се е случило.
Кълъм замря за миг.
— Просто се опитваш да ме уплашиш.
— В името на Бога, сине мой, не е така. Но е съвсем определена възможност. Казах, че е по-вероятно да е другата, защото те доведоха обратно.
— Кой е направил това с мен?
— Ти трябва да отговориш на това, сине. Но дори и това да се е случило, не всичко е загубено. Да. Изпратих за китайски лекарства. Ще ги изпиеш всичките, без да пропуснеш нищо.
— Но сифилисът е неизлечим!