Тай-пан

Убедени сме, че само след половин век царят ще подчини на своята власт териториите от Балтика до Тихия океан, от Северните морета до Индийския океан, което ще му даде възможност да господства над целия свят, при условие че през следващите три години се придържаме към изложената по-долу стратегия.

Азия и Северна Америка са ключът към световното господство. Северна Америка е почти в ръцете ни. Ако Великобритания и Съединените щати не предприемат военни действия през следващите десет години в Аляска — Руска Америка, цяла Северна Америка ще бъде наша.

Присъствието ни там е солидно и добронамерено. Съединените щати по никакъв начин не разглеждат нашата обширна териториална експанзия в северните пустеещи земи като заплаха. Установяването ни в земите от Аляска до нашето най-южно търговско пристанище в Северна Калифорния — и оттам през вътрешността на континента до Атлантическия океан — може да бъде постигнато по обичайния начин: чрез незабавна масова емиграция. По-голямата част от западните Съединени щати и цяла Канада, с изключение на малка територия на изток, понастоящем са почти незаселени. Следователно степента на нашата емиграция в северните пустеещи земи може да се пази в тайна. Оттам емигрантите, които биха могли да бъдат измежду номадските евроазиатски войнстващи племена — узбеки, тюркмени, сибиряци, киргизи, таджики и уйгурци, ще се разпръснат навсякъде и сами, с единна воля, биха предявили претенции за цялата земя.

През следващите десет години трябва да поддържаме дипломатически отношения с Великобритания и Съединените щати, а дотогава емиграцията ще направи Русия най-мощната сила в Америка. Нашите племена, които в по-стари времена съставяха ордите на Тамерлан и Чингис Хан, въоръжени със съвременни оръжия и предвождани от руси, ще могат, когато пожелаем, да изхвърлят англосаксонците в морето.

Но хиляди пъти по-важна е Азия. Ние бихме могли да отстъпим Северна и Южна Америка, но не и Азия. Ключът към Азия е Китай. Китай ни е съсед. Ние имаме почти пет хиляди мили непрекъсната сухоземна граница с Китайската империя. Длъжни сме да я контролираме, в противен случай никога не ще бъдем в безопасност. Не бива да допуснем тя да стане силна или да изпадне под влиянието на друга велика сила. Ако не направим това, ще се окажем в крайно неизгодно положение между Изтока и Запада и ще бъдем принудени да водим война на два фронта. Нашата азиатска политика е ясна: Китай трябва да остане слаб, васален и под руско влияние.

Само една сила — Великобритания — стои между нас и успеха. Ако успеем да й попречим — с хитрост или натиск — да придобие и установи постоянна островна база вън от Китай, Азия ще бъде наша. Разбира се, в този момент не можем да си позволим да отчуждим нашия съюзник Великобритания. Франция, Полша, Прусия и Хабсбургите са не по-малко недоволни от разведряването около Дарданелите, отколкото Русия. Ние трябва постоянно да внимаваме да не изостряме тяхната раздразнителност. Без британска поддръжка нашата свещена родна земя би била изложена на опасност от завладяване. Ако британците се придържат към заявената от тях позиция относно Китай, че те само желаят да установят търговски отношения и търговски складове, които всички западни нации могат да ползват „на равни начала“, ние можем да се придвижим напред към Синкианг, Туркестан и Монголия и да контролираме сухоземния път към Китай. (Ние вече държим под властта си стратегическите преки пътища до Кибер Пас и Кашмир, а оттам към Британска Индия.) Ако се заговори за завладените от нас земи, нашата официална позиция ще бъде, че „Русия само преследва враждебни диви племена от вътрешността на страната“. До пет години трябва да установим стабилни позиции на подстъпите към китайските земи северозападно от Пекин. Тогава, чрез прост дипломатически натиск, ние ще бъдем в състояние да наложим съветници на императора на Манджурия и чрез тях да влияем на Китайската империя, докато по подходящ начин тя се раздели на васални държави. Враждата между манджурските едри земевладелци и китайското население е изцяло в наша полза и ние, разбира се, ще продължим да я подклаждаме.

На всяка цена трябва да поддържаме и поощряваме британските търговски интереси в главните пристанища на Китай, където те ще бъдат ограничавани от пряк китайски натиск, който ние по дипломатически път своевременно ще контролираме. На всяка цена трябва да попречим на Англия да укрепи и колонизира който и да е остров, както тя направи със Сингапур, Малта, Кипър или да има стабилна позиция като тази в Гибралтар, който не е предмет на нашия натиск и би й послужил като постоянен бастион за нейната военна и морска мощ. Добре би било да се установят незабавно тесни търговски връзки с подходящи компании от този район.

Крайъгълният камък на външната ни политика трябва да бъде: „Нека Англия да управлява моретата и търговските пътища и да бъде първата индустриална нация в света. Но Русия ще управлява сушата! Щом сушата е осигурена, наше свещено задължение, наше право, дадено от Бога, е да я цивилизоваме. Моретата ще станат руски. Така царят на цяла Русия ще управлява света.“