Въз основа на този секретен документ и приложените към него карти, чиято достоверност е вън от съмнение, могат да бъдат направени някои изключително важни заключения.
Първо, относно стратегията на Северна Америка трябва да се отбележи, че макар Съединените щати да са ангажирани сериозно с настоящите спорове с Великобритания по границата с Канада, те засега не проявяват желание да придобиват нови територии от северноамериканския континент. А като се имат предвид умело поддържаните дружески отношения между Съединените щати и Русия, тази цел може да бъде постигната. Сегашното становище на Вашингтон е, че руските позиции в Аляска и на юг към западното крайбрежие не накърняват техния суверенитет. Накратко, Съединените американски щати няма да се придържат към доктрината Монро срещу Русия и за наше голямо учудване, противно на най-важните си интереси, но в разрез с интересите на Британска Канада, оставят северо-запада отворен за чужда сила. Ако действително бъдат установени петстотин хиляди евроазиатци на север, което е напълно възможно, сигурно е, че англичаните и американците биха се оказали в много по-слаби позиции.
По-нататък трябва да се отбележи, че въпреки презрителното отношение на сегашния цар към Руска Америка, тази територия представлява за Русия ключ към континента.
И ако робството в Съединените щати доведе страната до очакваната гражданска война, тези руски племена ще бъдат в състояние па влияят на този конфликт. Това сигурно би въвлякло Англия и Франция във войната. Руските номадски орди ще имат подчертано предимство благодарение на преките комуникации през Берингово море и на примитивната си способност да се препитават от земята. Понеже на запад и югозапад са рядко населени, тези заселници или «воини» — ще могат да проникнат на юг сравнително лесно.
И така — ако Великобритания иска да поддържа позицията си на световна сила и да неутрализира непрестанните опити на Русия за налагане на световно господство, тя трябва най-напред да елиминира руската заплаха, идваща от Аляска към Канада и отслабващите Съединени щати. Следователно крайно наложително ще бъде тя по всякакъв възможен начин да убеди Съединените щати да се обърнат към доктрината Монро, за да предотвратят опасността, като откупят тази територия по дипломатически път или я завладеят със сила. Тъй като, ако Русия не бъде своевременно елиминирана, до половин век цяла Северна Америка ще се окаже под нейно влияние.
Второ, Англия трябва да поддържа абсолютно господство над Китай. Необходимо е да се фиксират върху карта завладените от Русия територии на изток от Урал и да се види докъде е успяла да проникне в исторически несигурно владените от китайския император земи. Голям брой карти, дати и места, преведени копия от договори, документират цялата картина на руското придвижване на изток.
През последните триста години от 1552 година насам московските армии постоянно са действали на изток в търсене на «окончателна» граница. Към 1640 година е достигнат Охотск на Охотско море — северно от Манджурия на Тихия океан. Незабавно тези армии се отправят на юг и за първи път се сблъскват с манджуро-китайските орди.
Нерчинският договор от 1689 година, подписан между Русия и Китай, установява северната граница между двете страни по протежение на река Аргун и планините Становой. Цялата манджурска част от източен Сибир е отстъпена на Русия. До днес това е «окончателната» руска граница северно от Китай.
По това време, 1690 година, руснак на име Затерев е изпратен по суша в Пекин като посланик. При пътуването си той търси и оглежда пътища за възможно завладяване на невероятно плодородните китайски земи. Най-добрият път, който той открива, е пътят, следващ течението на река Селенга, която минава през равнините на север от Пекин. Подходите към този път са притежание на Туркестан. Външна Монголия и китайската провинция Синкианг.
Както се посочваше в доклада на принц Тергин, техните армии вече господстват в Евразия, северно от Манджурия до Тихия океан, и са на границите на Синкианг, Туркестан и Външна Монголия. Именно оттук се очаква руското нашествие към вътрешността на Китай, и то за твърде дълъг период от време.“