Искаше й се да спре дуела. Обичаше Горт, макар да не бе неин собствен син. Знаеше, че и тя щеше да има вина, ако се пролее кръв кръвта на Горт или на тай-пана, на Кълъм или на мъжа й. Ако тя не беше накарала Тайлър да пусне Тес на бала, всичко това можеше да не се случи.
— Не се тревожете, Лайза — каза Струан любезно. — С Тес всичко е наред, сигурен съм. Ако те са се оженили, тогава няма нищо, от което да се страхувате.
— Кога се връща „Чайна клауд“?
— Утре през нощта.
— Разрешавате ли нашият доктор да го прегледа?
— Това зависи от Кълъм. Но аз няма да му забраня да се прегледа. Той няма сифилис, Лайза. Ако имаше, мислите ли, че бих разрешил да се оженят?
— Да — сигурно отвърна Лайза, — вие сте дявол, само дяволът може да знае какво е било в ума ви, Дърк Струан. Но, кълна се в Бога, ако лъжете, аз ще ви убия, ако моите хора не го направят.
Тя се спусна към вратата. Ло Чъм я отвори и после я затвори след нея.
— Маса, най-хубави сънища — каза Ло Чъм сърдечно. — До утре, айейа!
— Върви по дяволите!
Силни удари по желязната врата отекнаха в заспалата резиденция. Струан се вслуша напрегнато в горещия полумрак на спалнята си, после чу тихите стъпки на Ло Чъм. Той стана от леглото с нож в ръка и грабна копринения си халат. Бързо и тихо излезе на стълбата и надзърна над парапета. Два етажа по-долу Ло Чъм запали фенер и отключи вратата. Старият часовник удари 1 часа и 15 минути.
Отец Себастиан стоеше на прага.
— Може тай-пан види мене?
Ло Чъм кимна утвърдително и остави настрана сатъра, който държеше зад гърба си. Той тръгна нагоре по стълбата, но спря, когато Струан извика отгоре.
— Да?
Отец Себастиан стреснато изправи глава в тъмнината, дългите кичури по врата му се раздвижиха от внезапния вик.
— Мистър Струан?
— Да? — повтори Струан с напрегнат глас.
— Негово светейшество ме изпрати. Получихме пратката със синконата.
— Къде е тя?
Монахът подаде малка замърсена чанта.
— Тук. Негово светейшество каза, че вие очаквате някой да я донесе.
— А цената?
— Нищо не зная за това, мистър Струан — отговори отец Себастиан смутено. — Негово светейшество просто ми каза да лекувам човека, при когото ще ме заведете. Това е всичко.
— Идвам веднага — извика Струан и се втурна обратно в стаята.
Бързо се облече, нахлузи ботушите си, затича се към вратата и внезапно се спря. След като помисли за миг, грабна бойното желязо и полетя надолу по стълбите, като вземаше по четири стъпала наведнъж.
Отец Себастиан видя оръжието и се стъписа.
— Добро утро, отче — поздрави Струан. Той скри отвращението си от нечистите дрехи на монаха и отново проклинаше наум всички доктори. — Ло Чъм, кога маса Синклер дойде, доведи него, сави?
— Сави, маса.
— Да тръгваме, отец Себастиан!
— Само един момент, мистър Струан! Преди да тръгнем, трябва да обясня нещо. Никога досега не съм използвал синкона — никой от нас не е правил това.
— Добре, това е без значение, нали?
— Разбира се, че има значение! — възкликна слабичкият монах. — Всичко, което зная, е, че трябва да сваря чай от синкона. Безпокоя се, че не зная колко време да го варя и колко силен да го направя. Също какво количество от него болният трябва да изпие. Освен това колко често трябва да го взема. Единственото описание на лечение със синкона, с което разполагаме, е на стар латински език и е много общо.
— Епископът казваше, че е имал малария. Той колко е вземал?
— Негово светейшество не си спомня. Спомня си само, че лекарството било много горчиво и отвратително. Мисли, че го пил четири дни. Негово светейшество ми каза да подчертая, че ще я лекуваме „на ваш риск и отговорност“.
— Да. Разбирам много добре. Да вървим!
Струан се втурна през вратата с отец Себастиан. Те тръгнаха по плажа и скоро излязоха на тиха уличка, оградена от двете страни с Дървета.
— Моля ви, мистър Струан, не толкова бързо! — каза отец Себастиан, като се задъхваше след него.
— Треската се очаква утре. Трябва да бързаме.
Струан прекоси площад Сао Пауло и забърза по друга улица. Внезапно инстинктивно почувства някаква опасност, спря се и се наведе на една страна. Мускетова сачма се сплеска в стената зад него. Той събори на земята ужасения отец. Друг изстрел. Сачмата одраска леко едното му рамо и той се проклинаше, че не е взел пистолети.
— Тичайте и се спасявайте!
Той изправи монаха на крака и го преведе през пътя в прикритието на входната врата. По къщите се виждаха осветени прозорци.
— Насам! — прошепна той и се устреми напред.
Внезапно смени посоката и друг изстрел мина на по-малко от инч покрай него. Достигна до безопасна уличка. Отец Себастиан едва си поемаше дъх след него.
— Пазите ли още лекарството? — попита Струан.
— Да. Какво става, за бога?
— Разбойници.
Струан пое ръката на уплашения до смърт монах и затича по улицата нагоре към отвореното пространство пред укреплението Сао Пауло де Монте. В сенките на укреплението той си отдъхна.
— Къде е лекарството?
Отец Себастиан подаде несръчно чантата. Лунната светлина докосваше посинялата драскотина от камшика на брадата на Струан, осветяваше очите му и го правеше да изглежда огромен и дяволски.