Тай-пан

Струан се обърна и погледна отец Себастиан. Той видя шока по напрегнатото му лице.

— Какво не е наред?

— Нищо, нищо.

Монахът постави малък пясъчен часовник на масата, коленичи до леглото, хвана китката на Мей-мей и започна да брои ударите на сърцето. „Как може китайско момиче да говори английски? — питаше се той. — Дали другото момиче е втора любовница? Да не съм в харем на дявола? О, боже, пази ме, дай ми божествената си сила да я излекувам и нека аз бъда твоят инструмент тази нощ.“

Пулсът на Мей-мей бе толкова забавен и слаб, че той с мъка го усещаше. С безкрайна нежност обърна лицето й към себе си и се вгледа в очите й.

— Не се страхувай! — каза й той. — Няма нищо, от което да се страхуваш. Ти си в ръцете на Бога. Трябва да видя очите ти. Не се плаши, ти си в божиите ръце.

Беззащитна и вкаменена, Мей-мей направи това, което той й каза. Ин-хси и А Сам стояха отзад и наблюдаваха угрижени.

— Какво прави? Кой е той? — прошепна Ин-хси.

— Варварин, дяволски доктор магьосник — отговори шепнешком А Сам. — Той е монах, един от свещениците с дълги поли на голия Бог — мъж, когото те са приковали на кръст.

— О! — възкликна Ин-хси. — Чувала съм за тях. Колко ужасно е да се направи такова нещо! Те наистина са дяволи! Защо не донесеш на отеца малко чай? Той винаги помага при безпокойство.

— Лим Дин го приготвя, втора майко — прошепна А Сам, която за нищо не би помръднала от мястото си, защото тогава можеше да пропусне нещо много важно. — Бих искала да мога да разбирам проклетия им език.

Монахът остави ръката на Мей-мей на завивката и погледна Струан.

— Маларията е причинила аборт. Трябва да я прегледам.

— Добре, прегледайте я!

Когато монахът дръпна одеялата и чаршафите настрани, Мей-мей се опита да му попречи, а Ин-хси и А Сам притеснено се притичаха да й помогнат.

— Не! — извика Струан. — Стойте настрана! — Той седна до Мей-мей и взе ръката й. — Всичко е наред, момичето ми. Продължавайте! — каза той на монаха.

Отец Себастиан прегледа Мей-мей и отново я настани удобно.

— Кръвоизливът почти е спрял. Това е много добре.

Той постави дългите си пръсти в основата на черепа й и го опипа внимателно.

Мей-мей почувства, че меките пръсти облекчиха малко болката й. Но студът я обзе отново и тя започна да трака със зъби.

— Тай-пан, толко ми студено. Може ли да дадат топла грейка или одеяла? Моля. Студено.

— Да, момичето ми, ей сега.

На гърба й поставиха грейка и я завиха с четири пухени юргана.

— Имате ли часовник, мистър Струан? — попита отец Себастиан.

— Да.

— Моля идете в кухнята. Щом водата заври, отбележете времето. След един час кипене… — Очите на отец Себастиан изразяваха огромното му отчаяние. — Два? Половин час? Колко? — „О, Боже, моля те, помогни ми в този труден час.“

— Един час! — каза Струан убедително. — Ще сложим същото количество да ври два часа. Ако първият чай не е добър, ще опитаме втория.

— Да. Да.

* * *

Струан погледна часовника си на светлината на фенера в кухнята. Взе отварата от мангала и я постави в съд със студена вода да я охлади. Вторият съд вече кипеше.

— Как е тя? — попита той монаха. А Сам и Ин-хси стояха зад него.

— Има силна треска. Сърцето й е много слабо. Можете ли да си спомните колко време трая това, преди да вдигне температура?

— Четири часа. Може би пет. Не зная.

Струан наля малко от чая в една чаша и го опита.

— Бога ми, ужасно горчиво!

Монахът изпи една глътка и също направи гримаса.

— Добре. Да започваме. Надявам се само, тя да може да го понесе. По една чаена чаша всеки час.

Той взе наслуки една чаша от опушения рафт и мръсен парцал от масата.

— Това за какво е? — попита Струан.

— Трябва да прецедя отварата. Това е подходящо. Платът е достатъчно пропусклив.

— Аз ще го направя — каза Струан. Той взе сребърната цедка, която предварително бе приготвил, и я избърса отново с чиста носна кърпа.

— Защо правите това?

— Китайците държат чайника и чашите винаги да са чисти. Те казват, че това прави чая по-здравословен.

Струан започна да излива миризливия чай в безупречно чиста порцеланова кана. Искаше той да бъде достатъчно силен.

— Защо невинаги се получава така, както трябва, а?

Той занесе каната и чашата в спалнята.

Мей-мей повърна първата чаша. И втората.

Въпреки сърцераздирателните й молби, Струан я накара да пие отново. Мей-мей го задържа — би направила всичко, за да не й се налага да пие отново.

Никакъв резултат. Освен че още по-силно я втресе.

След един час Струан й поднесе още една чаша. Тя я изпи, но треската стана още по-непоносима.

— Този път две чаши — каза Струан, като се мъчеше да овладее паниката си. И я накара да изпие двойното количество.

Час след час процедурата се повтаряше. Зазоряваше се. Струан погледна часовника си. Шест часа. Няма подобрение. От гърчовете Мей-мей потреперваше като клонка при есенен вятър.

— За бога — възкликна Струан, — това трябва да подейства!

— По волята на Бога това действа, мистър Струан — каза отец Себастиан. Той държеше китката на Мей-мей. — Високата температура трябваше да настъпи преди два часа. Понеже още не е настъпила тя има шанс. Пулсът й едва се напипва, да, но синконата действа.