Ин-хси се начумери. След това кимна с глава на А Сам.
— Хайде, А Сам. Но започни с това, което Ло Чъм ти каза — как е започнало всичко.
— Тихо! — предупреди Мей-мей. — Да не събудите татко!
— Добре — започна А Сам. — Нощта преди да пристигнем, преди последните ужасни седем дни, синът на татко попада в лапите на варварин, същински дявол. Този чудовищен варварин организира такъв отвратителен, пъклен заговор да унищожи обичния син на татко, че аз не мога да го опиша. Миналата нощ и днес, когато това магическо питие облекчаваше треската ви, събитията стават ужасни, смъртно опасни. Ние прекарахме нощното бдение на колене и се молехме на боговете. Но напразно. Татко бе загубен, ние бяхме загубени и още по-лошо — врагът бе спечелил играта.
А Сам замълча, внимателно отиде до масата, взе малката бутилка с вино, което Ин-хси бе донесла за Мей-мей, и си наля малко от него, развълнувана.
Когато се освежи от виното, тя разказа цялата история с мъчителни паузи, невероятни въздишки и многозначителни жестове.
— И там, сред покритата с мръсотии земя — завърши А Сам, като се задъхваше и удряше с пръсти по пода, — нарязан на парчета, обиколен от телата на петнадесет убийци, лежал трупът на дяволския варварин. Горт! Така нашият татко бе спасен!
Мей-мей плесна радостно с ръце и се поздрави за предсказанието си. Боговете наистина се грижат за нас! Благодаря ви, че говорих с Гордън Чен когато трябваше.
— О, чудесно! О, А Сам, ти разказа всичко това блестящо. Аз едва не умрях сутринта, когато ми каза, че татко излиза. Ако не беше казала, че новината е чудесна, преди да започнеш, аз наистина щях да умра.
— Айейа, моето момиче!
Струан се бе събудил от нейното пляскане с ръце.
Ин-хси и А Сам станаха притеснено и се поклониха.
— Чувствам фантастично добре, тай-пан! — каза Мей-мей.
— Наистина изглеждаш фантастично добре.
— Ти сигурно цял ден не ял.
— Благодаря ти, момичето ми, но не съм гладен. Ще ям по-късно в резиденцията.
Струан се изправи и се протегна.
— Моля, яж тука — каза Мей-мей. — Остани тука тази нощ. Моля те. Не искам… моля, остани. Ще бъда много щастлива, ако останеш.
— Разбира се, момичето ми — каза Струан. — Ти трябва да вземаш синкона през следващите четири дни. Три пъти дневно.
— Но, тай-пан, аз чувствам чудесно добре. Моля да не пия повече.
— Три пъти дневно, Мей-мей. Следващите четири дни.
— Боже мой, тя има вкус на птичи тор, смесен с оцет и змийска отрова.
В спалнята донесоха маса, отрупана с храна. Ин-хси им сервира, после ги остави сами. Мей-мей деликатно взе няколко от набързо опържените скариди.
— Какво ще правиш днес? — попита тя.
— Нищо особено. Но един проблем е разрешен. Горт е мъртъв.
— Така ли? — попита Мей-мей, като се направи на изненадана и шокирана от тази новина. — Ти много мъдър, тай-пан. Твоят джос фантастично добър.
Струан бутна настрана чинията си, прозя се и се замисли за своя джос.
— Да.
— Няма ли Брок да бъде ужасно гневен?
— Горт е мъртъв не от моите ръце. Даже да беше така, той заслужаваше да умре. Някак си съжалявам, че умря по този начин.
„Смъртта на Горт и бягството на Кълъм и Тес ще разяри Брок — мислеше той. — Трябва да съм готов с оръжие или нож. Ще дойде ли той да ме търси през нощта като убиец? Или съвсем открито? Ще мисля за това утре.“
— Кълъм скоро трябва да се върне.
— Защо не легнеш? Изглеждаш много уморен. Кога обади Ло Чъм, А Сам ще те събуди, айейа. Мисля, че сега и аз бих поспала.
— Да, ще си легна, момичето ми. — Струан я целуна нежно и я прегърна. — О, момичето ми! Толкова се страхувах за теб!
— Благодаря, тай-пан. Отивай сега да спиш. Утре аз ще бъда много по-добре, ти също.
— Аз трябва да отида до Хонконг. Колкото е възможно по-скоро. За няколко дни.
— Ще направиш ли нещо за мене, тай-пан?
— Разбира се.
— Вземи с тебе. Не искам да остана сама, ако ти там.
— Ти не си достатъчно добре, за да можеш да пътуваш, а аз трябва да отида, момичето ми.
— О, но утре аз ще бъда достатъчно добре. Обещавам. Аз ще остана да лежа на кораба и ние ще можем да живеем на „Рестинг клауд“ както преди. Моля.
— Аз ще отида само за няколко дни, момичето ми, а за теб би било по-добре да останеш тук. Много по-добре.
Но Мей-мей се приближи и се притисна до него.
— Моля. Аз ще бъда много послушна, ще пия редовно синкона без протести, ще стоя в легло, ще ям, ще ям, много ще ям, ще бъда фантастично много добре. Обещавам. Моля, не отделяй от мен, докато не оздравея напълно.
— Добре, сега спи, а утре ще решим какво ще правим.
Тя го целуна.
— Не утре. Кълна в Бог, ако заминеш сам, аз няма да храня, няма да пия синкона! Да! — каза тя, като имитираше неговата сърдита гримаса. — Майка ще стъпи на палуба няма да се мръдне от нея!
Струан нежно я притисна до себе си. С всяка минута той чувстваше, че силите й се възвръщат. Бог да благослови синконата!
— Добре, но няма да заминем утре. Следващия ден, на зазоряване. Ако тогава се чувстваш добре. Ако…
— О, благодаря, тай-пан! Аз ще бъда много добре.