Тай-пан

Той я отдръпна леко от себе си и я огледа внимателно. Знаеше, че са й нужни месеци, за да възстанови предишната си красота. Но не само красотата прави човека привлекателен, помисли си той. По-важно е това, което е в него, в очите му, в сърцето му.

— О, момичето ми, толкова си красива! Обичам те!

Тя докосна носа му с тънкия си пръст.

— Защо говориш такива неща на майка?

Тя се притисна в обятията му.

— Аз мислех, че и ти ужасно красив!

Тогава той й поднесе двете чаши синкона и тя ги изпи, като стискаше носа си с ръка. След това взе няколко ароматни листа в устата си, за да прогони неприятния вкус. Той я зави като бебе, целуна я отново и отиде в стаята си.

Съблече се и бързо легна блажено в хладните чаршафи. И веднага заспа.

Докато той спеше, разпитът на китаеца убиец продължаваше. Той беше подложен на бавни, методични изтезания — напълно в съгласие с изкуството да се изтръгва информация.

Четиридесет и първа глава

„Чайна клауд“ се завърна в пристанището на Макао малко след разсъмване. Докато корабът се приближаваше до кея, Струан бързаше към пристана. Неговият катер го очакваше.

— Дърк!

Той се обърна изненадан.

— Добро утро, Лайза.

Лайза Брок изглеждаше бледна и сломена.

— Ще дойда с вас.

— Разбира се.

Струан й подаде ръка, за да й помогне, но тя отказа да я поеме.

— Потегляйте! — заповяда той.

Гребците дръпнаха силно. Денят бе чудесен, морето — спокойно, видя малката фигура на капитан Орлов на квартердека на кораба и разбра, че е наблюдаван. Добре, помисли той.

— Ще пренеса трупа на Горт в Хонконг утре — каза Лайза.

Струан не отговори. Той само кимна с глава и погледна към кораба си.

Когато стигнаха до мостика, той остави Лайза да се качи първа на палубата.

— Добро утро — каза капитан Орлов.

— Мис Брок на борда ли е? — попита Струан.

— Да.

— Вие… вие оженихте ли ги? Кълъм и моята Тес? — попита Лайза.

— Да. — Орлов се обърна към Струан. — Вие ме поставихте на неговите заповеди. Той ми заповяда да ги оженя. Началникът си е началник — това е законът. Аз изпълнявах заповеди.

— Така е — отвърна Струан кротко. — Вие бяхте отговорен само по въпросите на навигацията. Аз изясних това на Кълъм.

Лайза се нахвърли яростно върху Струан.

— Тогава това е било преднамерено. Вие го направихте. Вие сте знаели, че те заминават, за да се оженят!

— Не, мисис Брок — каза Кълъм, като излезе на мостика самоуверен, но напрегнат. — Това бе моя идея. Здравей, тай-пан. Аз заповядах на Орлов да ни ожени. Това е моя отговорност.

— Да, хайде да слизаме, момчето ми.

Пребледняла, Лайза сграбчи Кълъм за раменете.

— Имаш ли сифилис?

— Разбира се, че не. Откъде се взе пък това? Мислите ли, че бих се оженил за Тес, ако имах?

— Моля се на Бога, дано казваш истината! Къде е Тес?

— В каютата. Ние… сега ще слезем.

— Тя… добре ли е?

— Разбира се, мисис Брок!

— Това не е място за семейни спорове — каза Струан. Той тръгна надолу по мостика и Лайза го последва.

— Здравейте — каза Тес смутено, като излезе от главната каюта. — Здравей, мамо.

— Добре ли си, любов моя?

— О, да, да!

Майка и дъщеря се прегърнаха. Струан повика Кълъм от каютата.

— Съжалявам, тай-пан, но решихме, че така ще бъде най-добре.

— Слушай, момчето ми. Имаше тревожни събития, докато теб те нямаше. — Той разказа на Кълъм за Горт. — Няма съмнение, че той бе човекът, който те нареди така.

— Дали пък… след седем дни…

— Не. Но най-добре да отидеш при доктора на Брок. Това ще успокои Лайза.

— Ти бе съвършено прав. Ти ме предупреди. Бога ми, предупреди ме. Защо Горт направи това?

„Как може човек да направи това на друг човек“, помисли той.

— Не зная. Всичко наред ли е между тебе и Тес?

— О, да. Проклетият Горт! Той развали всичко. — Той извади две писма от джоба си. — Ето отговорите на Скинър и Гордън.

— Благодаря, момчето ми. Не се тревожи за…

— Ние отиваме на брега — каза Лайза. — Вземам Тес с мене, след това…

Кълъм я прекъсна.

— Никъде няма да вземате жена ми, мисис Брок. Що се отнася до слуховете за сифилиса, ние ще отидем веднага при вашия доктор и ще уредим този въпрос.

— Тайлър ще разтрогне тази женитба. Тя бе извършена без разрешение.

— Ние се оженихме пред Бога законно, това е всичко.

Кълъм казваше това, което той и Тес предварително бяха уточнили. Но смелостта му изглеждаше разколебана — заради Горт.

— Съжалявам, че заминахме… не, не съжалявам. Ние се оженихме и аз ще направя всичко, което зависи от мене, да бъда добър зет, но Тес ще бъде с мене и ще прави това, което аз кажа.

— Тайлър ще те пребие!

— О, не, мамо! О, не, мамо! — извика Тес и изтича при Кълъм. — Ние сме женени и това е. Кажете й, тай-пан, кажете й, че не е права.

— Сигурен съм, че баща ти ще бъде разярен, Тес. Така е. Но също съм сигурен, че ще прости и на двама ви. Лайза, не можете ли да им простите тук, веднага?

— Не аз трябва да простя, Дърк Струан.

— Хайде, мамо! — каза Тес. Нищо не може да се случи сега, помисли тя. Сега, когато сме мъж и жена и сме се любили, пак боли както преди, но по различен начин. Той е доволен, толкова внимателен, чудесен.

Тя завинаги бе отхвърлила Нагрек.

— Хайде да закусим заедно — добави Тес.

Лайза избърса изпотените си устни.