Тай-пан

— Лъжи! — извика Куанс, възмутен. — Подправила е книгите, тай-пан. Това е изнудване!

— Изнудване? — запротестира мисис Фордъринджил. — Защо ти… ти… аз и моите момичета те спасихме от най-лошото, по-лошо от смъртта, за втори път на всичко отгоре!

— Но триста лири? — каза Струан.

— За бога, всичко е точно. Той обича да ги рисува, също така да… моята книга е най-добре водената в цяла Азия! Така е!

— Това е невъзможно! — настоя Струан.

Куанс се изправи в леглото, постави едната си ръка на сърцето, а с другата посочи към жената.

— Аз отказвам цялата тази сметка от твое име, тай-пан. — Беше се надул като паун. — Това е използвачество!

— О, така ли? Добре, аз ще ти го кажа направо в лицето, стар глупак и мръсен негодник, отивай си веднага! Аз ще се обадя на тази жена още тази нощ! Момичета! — извика дребната жена и нервно тръгна напред-назад из стаята.

— Добре, мисис Фордъринджил, не е нужно да се караме — каза нерешително.

Осем момичета дотичаха в стаята.

— Вземете ги веднага и ги занесете в моята стая — заповяда тя, Като сочеше боите, четките и картините. — Няма повече кредит. Те са мои, докато сметката не бъде платена напълно! — И тя изскочи навън от стаята.

Куанс скочи от леглото, както бе по нощница.

— Момичета! За бога, няма нищо да вземате!

— Бъди добро момче — каза Нели спокойно. — Щом мадам казва да ги вземем, даже и Бог да беше тука, пак трябва да ги вземем!

— О, да, сладур — обади се друго от момичетата. — Нели го каза съвсем точно.

— Един момент — каза Струан. — Мистър Куанс получи някаква сметка. Това е причината за тази разправия. Мис Нели, а-а… била си… била ли си с него?

Нели се обърна към Струан.

— Дали съм била с него, тай-пан? Нашият скъп мистър Куанс има такива силни желания, каквито и в библията не са описани.

— О, да, тай-пан! — обади се друго момиче. — Понякога обича да бъдем две заедно с него. О, той е много специален!

— За да ги рисувам, за бога! — извика Куанс.

— О, не си криви душата, мистър Куанс! — каза Нели. — Не бяхме само за рисуване!

— Той ни рисува само част от времето, което прекарваме с него — обади се трето момиче.

— Кога? — попита друго момиче. — Никога не ме е рисувал!

— За бога, това са лъжи! — запротестира Куанс и се обърна към Струан, но като видя изражението на лицето му, трепна и се сви в леглото. — Виж сега, тай-пан — умолително каза той. — Да не избързваме! Човек не може да се въздържи, ако е… популярен.

— Ако мислиш, че ще плащам за оргиите ти, не си с всичкия си!

— Какво е това „оргии“? — попита Нели с възмущение. — Ние сме уважавани момичета. Не обичам мръсни думи!

— Това не е мръсна дума. Означава „забавление“ — каза Куанс с пресипнал глас.

— О! — каза тя и се поклони. — Извини ме, тай-пан!

Куанс отново сложи ръка на сърцето си и завъртя очи.

— Тай-пан, ако ме изоставиш, с мене е свършено. Ще отида в затвора за дългове! Моля те… — Той слезе от леглото и падна умолително на колене. — Не обръщай гръб на стария си приятел!

— Ще уредя тази сметка и ще взема всичките ти картини като залог за този заем. Но е за последен път. Разбра ли, Аристотел? По вече няма да плащам!

— Бог да те благослови, тай-пан! Ти си истински принц!

— О, да! — каза Нели и боязливо се приближи до Струан. — Хайде, любов моя! Ще платиш на мадам, а това ще бъде за сметка на заведението.

— Не искаш ли да дойдеш с мене? — попита едно от момичетата. — Разбира се, Нели е по-опитна.

Всички погледнаха с очакване и надежда към Струан.

— Аз бих препоръчал… — започна Куанс, но строгият поглед на Струан го прекъсна. — Винаги, когато ме погледнеш така, тай-пан, имам чувството, че умирам. Отчаян. Загубен. Изоставен.

Въпреки раздразнението си, Струан се засмя.

— Дявол да те вземе!

И той се отправи към вратата. Но една внезапна мисъл го накара да се спре.

— Защо тази стая е наречена синя?

Нели се наведе и взе нощното гърне под леглото. То бе синьо.

— Мадам въведе тази мода, тай-пан. Всяка стая има различен цвят. Моята е зелена.

— Аз получих старата златиста стая — каза друго момиче. — Съвсем не подхожда на една лейди!

Струан поклати глава в недоумение и излезе.

— Внимание, госпожици! — прошепна Куанс развълнувано и всички го погледнаха с нетърпеливо очакване. — Понеже всички задължения са изчистени, предлагам ви скромно тържество след закуска.

— О, добре! — казаха момичетата и се скупчиха около леглото.

Четиридесет и четвърта глава

В полунощ лорчата се приближи до плажа на Абърдийн. Струан скочи в плитчината, последван от Фонг. По-рано той тайно бе разположил хората си около кладенеца в западния край на плажа. Тръгна към него и разклонението на пътеката. Фонг носеше фенер и много се безпокоеше.

Луната бе скрита зад нисък облак, но все пак слаба светлина проникваше през него. Въздухът бе влажен и тежък. Стотици сампани се промъкваха през тесния провлак като дървояди. Само фенерът на Фонг едва разкъсваше тъмнината. Тишината се нарушаваше от лай на кучета.