Тай-пан

О, богове, защо ме изоставихте. Само миналата седмица петдесет таела за тамян, дарения и молитви. Не съм ли най-щедрият поддръжник на всички храмове, без да търся лична облага? Нали лично направих дарения на три храма и четири гробища и не осигурих ли свитата на четиридесет и три будистки свещеници?

— Защо трябва да бъда замесен с тези престъпници? С ваша помощ аз забогатявам. Нямам нужда от кражби и грабежи.

— Но ти би искал династията Манчу да бъде отстранена от престола на Китай?

— Манчу или китаец — все ми е едно, тай-пан. Защо трябва да ме занимава такъв въпрос. Това въобще не ме засяга. — „О, богове, затворете си ушите за малко.“ — Аз не съм китаец — аз не съм англичанин. Мисля, че съм последният човек, на когото една тайна китайска организация би се доверила. Това би било опасно, не мислите ли?

— Може би. Не зная. Вероятно ти трябва да похарчиш малко таели, Гордън. Организирай шпионска мрежа. Установи кои са тези хора, кои са лидерите им.

— Веднага, тай-пан.

— За опитен човек като тебе три месеца ще бъдат достатъчни да се открият лидерите.

— Шест месеца — каза Чен бързо, като се опитваше да измиела начин за излизане от клопката, в която бе попаднал.

Сега той имаше една идея. Разбира се. Остави варварите сама да се занимават с противниците на триадите. Ние ще вербуваме шпиони от тях, ще ги внедрим в някоя съставна ложа на триадите а ще ги лансираме с фалшиви церемонии. Превъзходно! После… ще видим. Ще пуснем слух, че действителният лидер на триадите е… кой? Ще помисля за някой неприятел, когато му дойде времето. Тогава ще ги разкрием на варварите като действителни триади и те ще им вземат главите.

— Да, тай-пан, веднага се заемам с това.

— Мисля, че трябва да го направиш. Защото, по един или друг начин, аз ще унищожа триадите.

— Аз ще ви помогна с всичко, което мога — каза Гордън ентусиазирано.

Десет глави биха задоволили дори тебе, тай-пан. Жалко, че Чен Шенг има семейство, иначе той би бил идеален избор за „лидер на триадите“. С помощта на джос аз съм следващият, който ще застане начело на „Ноубъл хаус“. Не се тревожи, Джин-куа ще ти помогне да намериш подходящата примамка.

— Тай-пан, да поговорим за по-важни неща. Какво ще кажете за тази статия? Свършено ли е с Хонконг? Заплашени сме да загубим цяло състояние. За нас би било катастрофално да загубим острова.

— Има преди това няколко по-малки проблема. Но те ще бъдат разрешени. Хонконг ще бъде запазен. Това правителство скоро ще падне. Не се тревожи. „Ноубъл хаус“ и Хонконг са неразделни.

Безпокойството на Гордън Чен се изпари.

— Сигурен ли сте? Този Кънингтън ще си отиде ли?

— По един или друг начин. Да.

Той погледна към баща си с възхищение. Да, мислеше той, ако се наложи, дори с убийство. Превъзходно. Той изпитваше желание да каже на тай-пан, че бе елиминирал Горт и по този начин е спасил живота му. Но това може да почака за по-удобен, по-важен момент, каза си той, възрадван.

— Превъзходно, тай-пан. Признавам, че ми вдъхвате кураж. „Ноубъл хаус“ и Хонконг са неразделни.

Ако не са, ти си загубен, помисли той. Но ти никога повече не трябва да стъпваш на континента. Не, докато тази история с Триадите не приключи. Не. Ти си подходящ за Хонконг. Това е мястото ти или гробът ти.

— Тогава ние бихме могли да разширим дейността си и да рискуваме по-сериозно. Аз ще работя да направя Хонконг много силен. О, да. Успехите ви могат да зависят от мене! Благодаря, тай-пан, за куража, който ми дадохте.

— Моята лейди иска да те види. Слез при нея, а?

— Благодаря. Благодаря също за предупреждението ви за тази нелепа, но опасна история.

Гордън Чен се поклони и излезе.

Струан наблюдаваше сина си много внимателно. Той ли е или не е той? Изненадата може да се окаже истина. Това, което той каза, е доста правдоподобно. Не зная. Но ако това е Гордън, ти трябва да бъдеш много умен, за да го хванеш. А после?

* * *

Струан намери Скинър в печатницата на „Ориентал експрес“. Вътре бе задушно и шумно. Той похвали издателя за работата му.

— Не се тревожи, тай-пан — каза Скинър. — Ще се появи нова статия в утрешния брой.

За доказателство, той подаде един лист на Струан.

— Ще се радвам да свърши това проклето лято. — Той бе облечен с обичайната си черна работна престилка и плътни панталони.

Струан прочете статията. Тя бе изпълнена с нападки и сарказъм и подчертаваше необходимостта всички търговци да се обединят и активно да въздействат на Парламента за компрометирането и отстраняването на Кънингтън.

— Мисля, че тази статия би накарала някои от по-младите да реагират веднага — каза той одобрително.

— И аз мисля така. — Скинър разпери ръце да облекчи палещия сърбеж под мишниците си. — Проклета горещина! Излагаш живота си на опасност, тай-пан, като се разхождаш сам в нощта — каза той.

Струан носеше тънка риза, ленени панталони и леки ботуши.

— Би трябвало да се обличаш като мене. Ще се потиш по-малко и няма да ти е толкова горещо.

— Не споменавай за тази напаст. Нищо не можеш да направиш срещу горещината — това е тежестта на лятото. Човек е роден да се поти.