Тай-пан

— Дяволска работа. Очевидно Сергеев е човекът, без съмнение един от тях, изпратен да разследва „британската сфера на влияние“ в Азия и да проучи начините за емиграция в Руска Аляска. — Купър поразмисли, после продължи: — Какво да направим във връзка с това? Добре, ще следвам предложението ти относно Шиваун. Сергеев с удоволствие би я придружил до Америка. Тя ще го подмами открито или неусетно и ще го заведе във Вашингтон. Баща й, на когото ще бъде предоставена тази информация, дискретно ще каже на Сергеев, е Съединените щати са сериозно загрижени от поведението на Русия и желаят тя да остане вън от Америка, доктрината Монро и т.н. Това ли имаш предвид?

— Ти си умен мъж, Джеф.

— След тази информация лорд Кънингтън ще изглежда като идиот.

— Така е.

— И прави нуждата от Хонконг и огромното му значение очевидна.

— Да.

— Сега трябва да решим по какъв начин незабавно и безопасно да предадем тази информация в ръцете на сенатора. Това ще увеличи политическия му престиж извънредно много и той ще я използва докрай. Защо не рискуваме да посветим Шиваун във всичко това или просто да й дадем едно копие от досието, което да предаде на баща си?

— Аз не бих й позволил да прочете досието, нито бих й казал за какво се отнася. Все пак тя е жена. Жените обикновено са непредвидими. Току-виж се влюбила в Сергеев. Тогава тя може да опропасти Съединените щати, защото според женската логика жената трябва добре да покровителства партньора си, независимо от наследство или каквото и да било друго. Катастрофално би било Сергеев да разбере, че ние знаем всичко, което е в досието.

— Бих искал да помисля за всичко това — каза Купър. Той завърза отново пакета и го подаде на Струан. — Може да ти прозвучи при повдигнато, тай-пан, но моята страна знае как да ти се отблагодари.

— Не искам благодарности, Джеф. Навярно ще ни бъде от полза, ако сенаторът Тилмън и другите дипломати започнат да осмиват глупавото управление на нашия район от страна на лорд Кънингтън.

— Да. Считай, че това е уредено. Впрочем, ти ми дължиш двадесет гвинеи.

— За какво?

— Не си ли спомняш нашия облог? По въпроса коя бе голата жена? Първия ден, Дърк. Картината на Аристотел, отстъпването на острова, не си ли спомняш?

— Да. Коя бе тя? — попита Струан.

Двадесет гвинеи срещу честта на една лейди не е толкова много, помисли той. Да, по дяволите, но тази картина ми харесва.

— Шиваун. Тя ми каза преди два дни. По-точно, каза ми, че ще отиде при художника да я нарисува. Както дукесата на Алба.

— Ще й позволиш ли?

— Не зная.

Лицето на Купър се набръчка от мъчителна усмивка, която за момент промени обичайното му тревожно изражение.

— Пътуването по море ще го предотврати, нали?

— Не с това момиче. Утре аз ще изпратя пакета. Доколкото си спомням, загубилият облога трябваше да накара Аристотел да нарисува печелившия в картината. Смятай го за уредено.

— Може би ще приемеш картината като подарък. Аз ще накарам Аристотел да ни нарисува двамата, а?

— Добре, благодаря ти. Винаги съм харесвал тази картина.

Купър посочи пакета.

— Хайде утре пак да поговорим. Тази нощ ще реша дали да изпратя Шиваун.

Струан помисли за утрешния ден, после подаде пакета на Купър.

— Постави го в касата си. За да сме сигурни.

— Благодаря. Благодаря за доверието, тай-пан.

Струан отиде на брега и се отби във временната канцелария, която бе построена на новата морска площадка. Варгас го очакваше.

— Първо ми кажи всички лоши новини, Варгас.

— Имаме доклад от нашите агенти в Калкута, сеньор. Изглежда, че според последните сведения „Грей уич“ е пристигнал три дни преди „Блу клауд“.

— Друго?

— Цените в строителството са огромни, сеньор. След вчерашната статия във вестника аз задържах всички работи. Може би трябва да съкратим загубите си.

— Продължи веднага всички работи и от утре наеми два пъти повече работници.

— Да, сеньор. Новините от борсата в Англия са лоши. Пазарът е нестабилен. Бюджетът не е балансиран и се очакват финансови сътресения. Разбира се, кражбите са невероятно много. Откакто вие заминахте, имаше три грабежа и бяха направени още една дузина опити за кражби. Две разбойнически лодки бяха заловени и екипажите публично обесени. Между четиридесет и петдесет крадци, разбойници и главорези ги бият с камшици всяка сряда. Не минава нощ, без някоя къща да бъде ограбена. Ужасно. О, между другото, майор Търнбул въведе полицейски час за всички китайци от залез-слънце нататък. Изглежда, че само по такъв начин могат да бъдат контролирани.

— Къде е мисис Куанс?

— Все още на малкия кораб, сеньор. Тя отмени пътуването си до Англия. Говори се, че сеньор Куанс още е в Хонконг.

— Там ли е?

— Не бих искал да вярвам, че сме загубили безсмъртния Куанс, сеньор.

— Какви бяха намеренията на мистър Блоър?