Тай-пан

— Чудесно. Не се и съмнявам! Каква новина, Дърк, приятелю мой?

Чу се шум пред вратата и Брок се втурна в каютата, докато нещастният часовой напразно се опитваше да го спре. Струан стана за част от секундата, готов да извади ножа си.

Лицето на Брок бе изкривено от злоба.

— Женени ли са?

— Да.

— Горт убит ли е?

— Да.

— Кога се очаква „Уайт уич“?

— Преди мръкваме може би. Трябваше да отплава сутринта.

— Първо ще говоря с Лайза. После с тях двамата. След това, бога ми, ще разговарям с тебе.

И той изхвръкна от каютата.

— Разпасан негодник! — възмути се Лонгстаф. — Можеше поне да почука!

Струан се отпусна, както котка се отпуска след преминала опасност — мускулите — освободени от напрежение, готови да се свият при следваща заплаха, очите — неизменно търсещи опасността.

— Няма защо да се страхуваш от Кънингтън, Уил. С него е свършено.

— Да, разбира се, Дърк. Дяволски щастливо отърваване!

Той погледна към вратата, спомни си за боксовата среща и бе убеден, че бой между Дърк и Брок би бил също така опасен.

— Какво иска Брок, а? Дали няма намерение да те предизвика? Разбира се, той е научил за скарването ти с Горт. Лошите новини се разпространяват бързо, нали? Неприятна разправия! За щастие той бе убит от други.

— Да — каза Струан.

След преминалата опасност той почувства леко неразположение и слабост.

— Как им хрумна на тези млади идиоти да избягат и да се оженят? Наистина Брок има право да бъде разярен. Глупаво!

— Не е глупаво, Уил. Това е най-доброто, което те можеха да направят.

— Разбира се. Щом ти го казваш.

Лонгстаф се чудеше дали слуховете бяха верни: тай-пан нарочно бил планирал женитбата и дуела. Тай-пан е достатъчно разумен да не го направи, си каза той. И така — тай-пан срещу Брок.

— Какво ще кажеш за Пийл, Дърк?

— Ти си дипломат, Уил. Дипломатите не трябва да са обвързани с политически партии. Най-малкото, трябва да бъдат уважавани от всички партии.

— Така е. — Лонгстаф широко отвори очи. — Искаш да кажеш — да стана консерватор, да поддържам Пийл?

— Поддържай еднакво вигите и консерваторите. Хонконг е нужен на Англия. Ти представяш Хонконг, Уил. Може би това — Струан Размаха статията — е огромен шанс за тебе. Тази статия доказва не само, че Кънингтън е идиот, но и неразумен бърборко. Шокиращо е а четеш лично послание във вестник.

Тогава той му разказа за дипломатическото куфарче, но само толкова, колкото да му замае главата.

— Боже мой!

„Ако — мислеше той, — както тай-пан посочи, има копие от секретния доклад с карти на земите по руско-китайската граница и на вътрешността, те биха могли да го доведат до посланически пост и благородническа титла.“

— Откъде ги получи?

— От сигурен източник. — Струан се изправи. — Ще ти ги предам, преди да заминеш. Използвай ги както намериш за добре. Освен много други неща, тези материали непременно ще докажат, че ти си прав, а Кънингтън е сбъркал.

— Ще вечеряш ли с мене, Дърк? — Лонгстаф не се бе чувствал толкова добре от много години насам. — Ще можем да си поговорим за добрите стари времена.

— Не тази вечер, ако ме извиниш. Може би утре?

— Чудесно. Благодаря ти. Много се радвам, че становището ни се потвърждава.

— Накрая има нещо друго, на което веднага трябва да се обърне внимание. Триадите.

— Е?

— Горт Брок бе убит от триади от Хонконг. От Тай Пинг Шан.

— Не думай! Защо?

— Не зная.

Струан разказа каквото знаеше от португалския офицер относно триадите. И за Гордън Чен. Той знаеше, че трябва да предостави тази информация на Лонгстаф. В противен случай, когато това се оповести официално, би изглеждало, че той се опитва да запази сина си. Ако се окаже, че Гордън е замесен с тях, това би го изложило… Ако не, не би имало никаква вреда.

— Невероятно — засмя се Лонгстаф. — Смешна история.

— Да. Не се съмнявам, че е разпространена от неприятелите ми. Но ти издай прокламация относно триадите и заповядай на майор Търнбул да се разправи с тях. В противен случай проклетите мандарини ще ни се качат на главите.

— Добра идея. Превъзходна, бога ми. Ще извикам Хорацио — по дяволите, аз му разреших две седмици отпуск в Макао. Мога ли да наема Маус?

— Разбира се. Ще ти го изпратя.

Когато Струан си отиде, Лонгстаф се изтегна блажено на бюрото си.