Тай-пан

— Всички на дека, негодници! За живота ви! Изхвърлете парчетата от мачтите или сме загубени!

Той ги подгони към дека. Като се държеше с една ръка, заслепяван от вятъра и дъжда, с брадва разсичаше главните фалове и си спомняше другия тайфун, този, който му отне едното око.

Той се молеше на Бога да запази окото, което му оставаше, да запази Тес, Лайза и Лилибет да не се удавят.

Скелите на новия град още в началото на бурята бяха изпочупени. Тайфунът връхлетя върху сушата, отнесе войнишките палатки и опустоши пристанището. Разруши магазини, кръчми, публичните домове около дока. Изравни със земята заведението на мисис Фордъринджил, разкъса и разпръсна картините и зарови Аристотел Куанс сред чакъла. Със страшна сила премина през бордеите на Тай Пинг Шан, като заличи стотици семейства и отвлече отломъците по склоновете на хълма.

Дълбоко под земята, на хълма на Тай Пинг Шан, в тайното мазе, което бе построил под къщата си, се бе приютил Гордън Чен. Той бе извънредно доволен от себе си заради благоразумието, което бе проявил. Мазето бе иззидано с камъни много солидно.

Той бе сигурен, че къщата му над него е изчезнала. Въпреки това бе радостен, защото всичките му ценности бяха запазени в мазето. А къщата би могла да бъде построена отново.

Трескаво оглеждаше папките си със счетоводни ведомости, отчетни документи по строителството, дългове и ипотеки, сандъци с пари, кутии със скъпоценни камъни, дрехи от скъпа коприна, бурета с превъзходно вино. След това очите му се спряха върху неговата метреса, Прешъс Блосъм. Тя удобно се бе излегнала под най-фини завивки в леглото до една от стените. Той си наля още една чаша чай и се излегна до нея.

„Ти си много мъдър мъж“ — каза си той.

* * *

Дъждът и вятърът шибаха безмилостно върху северната страна на фабриката на Струан в Хепи вели и като че ли на моменти щяха да я съборят. Но въпреки че сградата потръпваше и свистеше под напора на бурята, тя стоеше твърдо на мястото си.

Струан запали пура. Той не обичаше да стои вътре, без да прави нещо.

— Ти пушиш твърде много! — силно извика Мей-мей, за да бъде чута.

— Пушенето успокоява нервите.

— Лош навик. Отвратителен.

Той не отговори. Отново провери барометъра.

— Защо продължава гледа всеки десет минути?

— Той показва къде е бурята. Когато спре да спада, центърът й ще бъде над нас. Тогава ще започне да се качва. Така мисля.

— Не особено щастлива, ние тук, тай-пан. Много по-добре в Макао.

— Аз не мисля така.

— Какво?

— Не мисля така!

— О! Пак ли трябва спим тука тази нощ! — попита тя, уморена от говоренето на висок глас. — Не иска ти или Ин-хси, даже тази дропла А Сам да разболее от малария.

— Аз мисля, че сме в безопасност.

— Какво?

— Няма такава опасност.

Той погледна часовника си. Беше 2 ч. и 20 мин. Но като надзърна навън през една дупка на капака, не можа да види нищо, освен неясно движение в тъмнината и хоризонтални струи дъжд върху прозорците. Бе благодарен, че бяха запазени от ужасния вятър. Този ъгъл на сградата гледаше на изток, запад и юг и поради това бе на завет. Благодарен бе също, че се намираше на сушата. „Никой кораб не може да оцелее в тази буря — каза си той. — Никое пристанище на земята не може за дълго да запази корабите при такова действие на Бога. Обзалагам се, че и Макао е пострадал. Там няма подслон. Сигурен съм, че половината от корабите са унищожени, както и десет хиляди джонки и сампани на петстотин мили в двете посоки край брега. Да. А корабът, изпратен за Перу? Обзалагам се, че е заминал заедно с отец Себастиан.“

— Ще отида да видя другите.

— Не се бави, тай-пан.

Той мина по коридора и пак провери капаците. После пресече площадката, разсеяно изправи една картина на Куанс и влезе в крилото на Роб.

Хорацио седеше в полусянка на бамбуковия стол, на който много преди това седеше Сара. На мигащата слаба светлина на фенерите на Струан му се стори, че това беше Сара.

— Здравей, Хорацио. Къде е Мънси?

Хорацио погледна към Струан, но не го позна.

— Аз намерих А Тат — каза Хорацио със странен глас.

— Не те чувам, моето момче. Трябва да говориш високо.

— А Тат. О, да, аз я намерих.

— А?

Хорацио започна да се смее ужасяващо, като че ли Струан не бе в стаята.

— Мери абортира. Тя е мръсна проститутка за смрадливи езичници. Такава бе много години.

— Глупости. Това са глупости, моето момче. Не вярвам — каза Струан.

— Аз намерих А Тат и от нея изкопчих истината за Мери с камшик. Мери е дяволска китайска проститутка и тя наполовина износи едно копеле в себе си. А Тат й даде отрова, за да го умори — каза Хорацио и отново избухна в истеричен смях. — Но аз хванах А Тат и я бих, докато ми каже истината. Тя беше сводница на Мери. Мери се продаде на езичниците. — Очите му се обърнаха към фенера. — Глесинг никога няма да се ожени за китайска проститутка. Така че тя отново ще бъде моя. Само моя. Ще й простя, ако падне на колене и ми се помоли.

— Хорацио! Хорацио!

— Тя ще бъде само моя. Както когато бяхме млади. Тя ще бъде само моя. Аз ще й простя.