Тай-пан

„Проклета Азия! — помисли той. — Бих искал да съм у дома. Проклета буря! Проклети англичани! Проклет дяволски остров! По дяволите всичко! Проклет да е принц Тергин, че ме изпрати тука! По дяволите Аляска и проклетата емиграция! Проклети да са Америка и американците! Но благословена да е Шиваун! Да — каза си той, когато корабът отново се раздруса и заскърца под натиска на бурята. — Бог да благослови свещената майка Русия и мястото й в историята. Планът на принц Тергин е чудесен и правилен, разбира се. Аз ще помогна той да се осъществи. Да. Този проклет куршум и тази проклета рана. Повече няма да скитам по тези безкрайни равнини. Край. Сега съм принуден да спра играта. Съвземи се, Алексей! Куршумът бе шанс — каква дума употреби тай-пан?… а, да, джос. Куршумът бе джос. Добър джос. Сега мога да използвам всичките си сили в полза на Русия. Какво да се прави? Да напусна веднага Хонконг. Глупакът лорд Кънингтън задуши Англия и ни даде ключа към Азия. Добре. Споразумей се с тай-пан или с Брок, след това колкото е възможно по-бързо замини от тук и иди в Аляска. Помогни на племената. После се върни вкъщи. Не, по-добре иди във Вашингтон, бди, ослушвай се и мисли. Прави това, за което си роден — да служиш на майка Русия до края на земята. Нейната земя.“

Сергеев усети болка в хълбока си и за пръв път й се зарадва. „Много добър джос — помисли той. — Това е. Ако оцелеем, заминаваме. А Шиваун? А, това е момиче, за което си заслужаваше да се мисли, кълна се в кръста. Политически много ценна, а физически също. Но не е достатъчно добра за женитба, макар че баща й е сенатор. А може би е подходяща. Може би това би бил мъдър ход. Помисли за това, Алексей! Ние ще имаме нужда от лидери в Руска Америка. Континентът ще бъде разделен на княжества. Женитбите на хора от различни националности винаги са били форма на завоевание, нали? Може би трябва да се възползваш от случая. Свети Петре, тя много ми харесва за метреса. Как бих могъл да уредя това? Ще се съгласи ли? Защо не? Купър е глупак. Лошото е, че е сгодена. Жалко. Но тя казва, че не го обича.“

* * *

Тайфунът бушуваше, но веригата от планини все още частично запазваше пристанището.

„Бостон принесес“ се люлееше безпомощно в средата на пристанището. Купър знаеше, че краят е близък. Той държеше Шиваун в ръцете си и крещеше, че всичко ще свърши добре.

Корабът потъваше все по-дълбоко и се понесе към Каулуун. После се блъсна в брега. Скалите се врязаха в него, вълните го заляха, а ураганът го повдигна и го стовари на едната му страна върху брега.

* * *

Бурята идваше от юг и проникваше през планините навътре в сушата. А фунията, която представляваше Хепи вели, увеличаваше още повече невъобразимата й мощ. Тя връхлетя върху „Ноубъл хаус“, като търсеше слабите му места.

Струан държеше Мей-мей в ръцете си в относително безопасния апартамент в северното крило на сградата. Фенерът трепкаше нервно и хвърляше наоколо странни, игриви сенки. Зад капаците на прозорците бе пълен мрак. А Сам стоеше на колене на пода, а Ин-хси се бе настанила плътно до Струан, където се чувстваше по-сигурно.

Мей-мей се обърна, приближи устните си до ухото на Струан и извика:

— Тай-пан, много неприятно нещастна от целия този шум.

Той се усмихна и по-силно я притисна до себе си. Тя обви ръце около врата му. Той знаеше, че нищо не може да им се случи сега. Най-лошото бе преминало.

— Още три-четири часа и аз ще изляза, момичето ми.

— Отвратителна буря. Казах ли ти, че това бе дракон? Морски дракон?

— Да.

— Господи!

— Какво става?

— Забравих взема последна чаша от тази отвратителна синкона.

Днес е последният ден. Няма значение.

— Ще я вземеш след няколко часа!

— Да, съпруже!

Мей-мей се почувства много щастлива и в много добро здраве. Тя си поигра с дългата коса на тила на Струан.

— Надявам се, че децата са добре.

— Да. Не се тревожи. Чен Шенг ще се грижи за тях.

— Кога заминаваме, айейа? Много бърза да оженим.

— Три месеца. Сигурно преди Коледа.

— Мисля, че трябва вземеш друга варварска жена като трета сестра.

Той се засмя.

— От голямо значение имаш много синове. Не се смей, за бога!

— Може би това е добра идея, момичето ми — каза той. — Може би трябва да имам три варварки. Сега имам само тебе и Ин-хси. Мисля, че ужасно важно е да вземеш още една китайска сестра, преди да заминем.

— Хм! Ако толкова активен, колкото с втора сестра, по-скоро трябва вземем мъже за любовници, бога ми! — Тя го целуна по ухото и извика. — Много доволна мой джос ми даде тебе, тай-пан!

Нов пристъп на урагана откърти прозорците от юг и цялата сграда затрепери като при земетресение. Гвоздеите по покрива скърцаха под огромния натиск. Миг след това тайфунът го откърти и го отнесе в морето. Струан усети как Ин-хси бе издигната нагоре от вихъра. Той се опита да й помогне, но тя бе вече изчезнала. Струан и Мей-мей здраво се държаха един за друг.

— Не се предавай, тай-пан!

— Никога! Обичам те, съпруго!

И ураганът връхлетя върху тях.

Петдесета глава

Слънцето се показа в небето и разпръсна топлината си над опустошения град и оцелялото пристанище.