Тай-пан

Кълъм се качи на дългата лодка, силно разтревожен. Той бързаше към „Рестинг клауд“. Корабът бе сред многобройните сампани, почти изправен. Войници го пазеха от крадци. Той се изкачи на борда и слезе долу.

Лим Дин стоеше със секира в ръка пред помещенията на Струан.

— Маса мъртъв?

— Да.

Лим Дин не отговори. Нито промени изражението на лицето си.

— Когато тай-пан имаше документи — важни документи, — къде ги оставяше? — попита Кълъм.

— Айейа?

— Документи — поставя в сейф. Има сейф? Каса?

Лим Дин го въведе вътре и му показа касата в спалнята на Струан.

— Това там?

— Ключ?

— Ключ няма. Тай-пан има. Нищо няма.

„Къде би могъл да бъде ключът? — се питаше Кълъм. — В него! В него, разбира се. Трябва да… дали Варгас има ключ? О, господи! Помогни ми! Ще има… погребение и ковчег. Къде трябва да… и… и какво ще правя с тази китайка? Може ли тя да бъде погребана с него? Не, това не може. Има ли той семейство с нея? Не ми ли каза, че има? Къде са те? В руините? Помисли, Кълъм! Събуди се, за бога! А корабите? Парите? Оставил ли е завещание? Забрави за това! Това сега не е важно. Ти трябва да намериш тайните документи. Какво каза Лонгстаф? Карти и руски документи?“

Брок влезе в кабината незабелязан. Той видя страха и безпомощността по лицето на младия Кълъм и петната от кръв по ръцете и дрехите му.

— Добро утро, мойто момче — любезно каза той. — Дойдох веднага щом научих. Съжалявам, мойто момче, но не се плаши. Ще направя всичко за тебе.

— О, благодаря, мистър Брок — отвърна Кълъм поуспокоен. — Аз само…

Той седна отново, почувствал слабост.

— Тес каза, че без тебе щяла да умре. Глесинг също. Лош джос за баща ти, но не се плаши. Аз ще бъда в резиденцията, моето момче, и ще уредя всичко както трябва. Заповядах на Орлов да остави корабите Лъв и Дракон с половината мачти, а аз ще оправя „Рестинг клауд“ много бързо. Ти само се съвземи. Аз ще се грижа за всичко.

— О, благодаря, мистър Брок. Виждали ли сте ключа му? Аз трябва…

Кълъм тъкмо щеше да обясни историята с документите, но си спомни какво му бе казал Лонгстаф относно предателството и се спря навреме.

— Просто мислех — каза той неуверено, — трябва да прегледам документите му.

— Аз няма да пребърквам джобовете му! — каза Брок със студен глас. — Просто го положих, както си му е реда, и изнесох жената да не се вижда.

„Е, Дърк — каза си той, — няма да забравя как изглеждахте ти и езичницата. Заедно. Но заради тебе, заради децата ти, ще бъдеш погребан сам, като християнин. Ще се разпоредя за нея без много шум.“

— Да, разбира се — каза Кълъм.

— Ние ще се сдружим, Кълъм. Брок и Струан. Ще бъде добре за всички. „Ноубъл хаус“ ще бъде „Брок — Струан“. Веднага ще подготвя документите. Всичко ще бъде направено както трябва.

„Да — каза си той. — Няма да ти трия носа с твоя джос, Дърк, но сега аз ще бъда тай-пан. Най-после! Кълъм е бъдещият, ако се окаже достатъчно добър, след Морган и Том.“

— Всичко между тебе, Тес и мене е забравено, моето момче. Най-добре иди на „Уайт уич“. Тес има нужда от утеха.

— Да. Добре, мистър Брок. Благодаря. Но… добре, ако не възразявате, бих искал първо да отида до резиденцията.

— На мръкване да си на борда.

Брок излезе.

Кълъм избърса лицето си с ръце. „Така е най-добре. Да се сдружим. Най-добре. Ти винаги си казвал, че така е най-добре. Съвземи се, Кълъм! Иди и намери ключа!“

— Маса?

Лим Дин му кимна с глава да го последва и го заведе в друга кабина. Маус лежеше на пода. Той бе грозен в смъртта си.

— Джос. Няма значение — каза Лим Дин и нервно се засмя.

Кълъм напусна кораба със свито сърце по дъсчените пътеки сред сампаните и стигна до Глесинг пойнт. После продължи по Куинс роуд, като си проправяше път през купчини от отломъци и руини и отвръщаше разсеяно с благодарности на много хора, които му изказваха съболезнования. Имаше само една мисъл в обърканото му съзнание: „Трябва да претърсиш джобовете му.“

— Кълъм!

В замаяното си състояние той видя Купър заедно с Шиваун сред група от търговци близо до хотела. Той искаше да продължи пътя си, но те дойдоха при него.

— Току-що научихме, Кълъм. Много съжалявам! — каза Купър. — Мога ли с нещо да ти помогна? Това е ужасен джос.

— Да, ужасен джос! — каза Шиваун. Лицето й бе цялото наранено, а дрехите й — окъсани. — Току-що се върнахме от Каулуун. Това е наистина ужасно. Толкова несправедливо!

— Аз… аз… добре, съжалявам, но сега не мога да разговарям. Аз трябва… аз трябва…

И той бързо тръгна по пътя си.

— Бедният млад дявол! — каза Купър.

— Той изглежда ужасно изплашен.

— Не се учудвам. След всичко, което преживя с тай-пан и Глесинг.

— Какво става с Глесинг? Ще се оправи ли?

— Не зная. Надявам се.

Купър погледна към пристанището. Той видя останките от „Бостон принсес“ и отново благодари на Бога, че запази живота им.