Тай-пан

„Ако бях на негово място, и аз щях да бъда като него — мислеше той. — Бедното момче, то има нужда от всякаква помощ, която може да получи. Благодаря на Бога, че тай-пан ми предаде документите. Чудя се дали не е имал такова предчувствие. Не, сигурно не. А Кълъм? Какво ще прави той? Той е безпомощен като бебе. Може би трябва да се грижа за него. Аз дължа това на тай-пан, дори нещо повече. Ние сега сме съдружници. Ще се освободим от другите двама директори. Ще останем само Кълъм и аз. Защо да не обединим силите си? Напълно да обединим компаниите? Новата «Ноубъл хаус» — «Купър — Струан». Не! «Струан — Купър». Трябва да съм справедлив с Кълъм. Той ще бъде следващият. Има огромни възможности в обединението. Разбира се. Но по-добре да действам бързо. Иначе Брок ще накара Кълъм да се храни от ръцете му. Тай-пан на «Ноубъл хаус». Тай-пан. Защо не?“

— Защо се усмихваш? — попита Шиваун.

— Мина ми някаква мисъл — каза той и я хвана под ръка. „Ти беше много мъдър, Дърк, приятелю. Двата облога. Да. Ще ми трябва една година, за да се съвзема“ — каза си той.

— Много съм доволен, че съм жив. Хайде да отидем до кея. Трябва да видим как е Сергеев. Слушай, Шиваун, реших да те изпратя у дома за една година със следващия кораб.

— Какво? — възкликна Шиваун и се спря.

— Да. След една година, ако решиш, че ме обичаш и желаеш да се ожениш за мене, ще бъда най-щастливият жив мъж на земята. Не, нищо не казвай! — добави Купър, като видя, че Шиваун искаше да говори. — Остави ме да свърша. Ако решиш, че не ме обичаш, ти ще бъдеш свободна и аз ще те благословя. Във всеки случай, аз няма да купя акциите на Тилмън. Баща ти до края на живота си ще получи…

Шиваун се обърна настрана и те тръгнаха отново, хванати под ръка. Но тя не го слушаше повече, когато той продължи.

„Една година! — възкликна тя мислено, като скриваше радостта си. — Свободна след една година. Свободна от това проклето място! И баща ми ще има акциите си! О, Господи, ти чу молбите ми! Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти! Бедни Дърк, моя любов. Сега аз съм свободна, а ти си мъртъв.“

Тя погледна към руския двумачтов кораб.

„Да — мислеше тя, — тай-пан е мъртъв. Но ти си свободна и архидукът ще бъде идеалният избор.“

— Извинявай, Джеф. Какво каза?

— Казах, че просто искам да предадеш на баща си някои лични документи.

— Разбира се, скъпи. Благодаря ти, благодаря ти. Една година бързо ще мине.

* * *

Гордън Чен се поклони дълбоко пред Буда в полуразрушения храм и запали последната свещ. Той плачеше за баща си и за Мей-мей.

„Но сега не е време за плач — каза си той. — Джосът си е джос. Сега е време за мислене. «Ноубъл хаус» загина. Кълъм няма сили да се справи с положението. Брок ще надделее над него и ще обедини компаниите. С Брок аз не мога да се оправя. Ако Кълъм се обедини с Брок, с него е свършено. Така че по никакъв начин той не може да ми помогне. Мога ли аз да му помогна? Да. Но аз не мога да му помогна да се оправя с варварите; не мога да му помогна да стане тай-пан. Това са въпроси, които човек решава сам.“

Димът от тамян деликатно се издигаше във въздуха. Той го наблюдаваше и миризмата му бе приятна.

Само баща ми знаеше за нашето споразумение. Имам един лак сребро. След време ще имам петдесет, сто лака. Аз съм най-богатият китаец в Хонконг. И най-влиятелният. Тай-пан на китайците.

„Нека бъда честен — не съм нито китаец, нито англичанин. Не. Но съм доволен от моя джос и съм повече китаец, отколкото англичанин. Ще се оженя за китайка. Така ще постъпят и децата ми, и внуците ми. Хонконг? Ще помогна островът да стане силен. Аз днес спрях крадците. Ще имам много работници в бъдеще и те ще ме слушат. Вярвам в това, което баща ми каза: «Британското правителство ще падне.» Трябва да падне. О, богове, аз искам то да падне заради бъдещето на Китай! Ти си китаец — мисли за Китай! Ще направя дарение на най-големия храм в южен Китай… добре, най-малко на храм, който да съответства на дома на триадите и на Тай Пинг Шан. Веднага щом правителството падне и Хонконг стане изцяло британски.“

Той се поклони и с челото си докосна пода пред статуята, за да потвърди обещанието си.