Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))

Значи, остават ми четири милиона осемстотин и петдесет хиляди. О! И от тях трябва да извадя шест хиляди, за да разчистя всичките си дългове по кредитните карти и към банката. А също и триста, които да върна на Сузи. Хубаво де, да речем общо седем хиляди. Значи ми остават… четири милиона, осемстотин четиридесет и три хиляди лири.

Разбира се, ще дам солидни суми за благотворителност. Всъщност, вероятно е най-добре да основа една благотворителна фондация. Ще подпомагам всички онези немодни благотворителни дейности, които все биват пренебрегвани — например лечението на кожните заболявания или домашният патронаж за престарелите хора. И ще изпратя солиден чек на някогашната ми учителка по английски, мисиз Джеймс, така че да може да зареди с нови книги училищната библиотека. Нищо чудно дори да кръстят библиотеката на мое име. „Библиотека Блумууд“.

О, и още триста хиляди за онова разкроено палто от „Уистълс“, което е НАЛОЖИТЕЛНО да побързам да купя, преди да са ги разграбили. Колко ми остават значи? Четири милиона, осемстотин четиридесет и три хиляди минус…

— Извинете… — прекъсва размислите ми женски глас и аз вдигам замаяно поглед.

Някаква жена зад мен се опитва да стигне до химикалката, оставена на стенда.

— Прощавайте — отвръщам и учтиво се дръпвам, за да й направя място.

Но това прекъсване ме разсейва и обърквам сметките си. Колко ми оставаха значи — пет или четири милиона?

После забелязвам жената да занича към моето листче с нахвърляните серии от числа и изведнъж една мисъл ме поразява като гръм. Ами ако някоя от сериите, които съм отхвърлила, вземе, че спечели? Какво ще стане, ако тази вечер съобщят, че печели моята серия „1, 6, 9, 16, 23, 44“ например, а аз не съм я пуснала?!? Ще се ненавиждам до края на живота си, нали? Никога, до сетния си час, няма да си го простя. Ще се получи като онзи мъж, който се самоубил, защото забравил да си пусне фиша за „ТОТО“-то.

Вземам още няколко билета и бързо вписвам сериите, които си бях нахвърляла върху листчето. Така че сега имам общо девет билета. Девет билета — деветдесет лири. Доста пари, наистина. Почти ми става съвестно да ги похарча. Но пък, от друга страна, това значи девет пъти по-голям шанс да спечеля, нали така?

Пък и вече имам страхотно предчувствие относно серията „1, 6, 9, 16, 23, 44“. Ами да, че защо инак точно тази пък комбинация от числа ще се появи и ще се загнезди в ума ми? Може би някой, там някъде, се опитва да ми каже нещо.

Магазини „Бромтън“

Отдел „Сметки на клиенти“

Бромтън Стрийт 1

Лондон

----------------------------------------------------------------------------

Миз Ребека Блумууд

Бърни Роуд 4, ап. 2

Лондон

2 март 2000 г.

Скъпа миз Блумууд,

Нашата счетоводна документация показва, че при нас не е постъпило плащане по последната Ви сметка по „Златната кредитна карта на Бромтън“, която притежавате. Ако сте извършили разплащане през последните няколко дни, моля Ви да не вземаше под внимание това уведомително писмо.

Понастоящем неплатената Ви сметка е 235.76 лири стерлинги. Минималната сума, която трябва да внесете, е 43.00 лири стерлинги. Можете да се разплатите кеш, с чек или да приложите документ за банков превод. Надяваме се в скоро време този пъпрос да бъде уреден.

Искрено Ваш,

Джон Хънтър,

мениджър на отдел

„Сметки на клиенти“