Тамплиерът

Защитниците изгубили присъствие на духа сред лумналите по назъбените парапети пламъци. Обвивал ги лютив дим, заслепявал ги и обърквал действията им. Хората от братството на Храма изправили обсадна стълба, и един от събратята, Летолд от Турен, се изкачил на стената и така станал първият рицар, влязъл в Йерусалим. Кулата съвсем се приближила, Годфроа дьо Буйон видял две огромни дървени греди, с които турците се опитвали да задържат настъплението им. Бързо срязал ремъците на една от защитните брони, покрита с волска кожа, която паднала над гредите и всички продължили по този подвижен мост. Годфроа се биел начело, следвали го мнозина от хората му. Дългите им мечове прорязвали със съскане въздуха. Рицарите се биели стръвно като демони сред черния дим. Стигнали пролуката във външната стена и преминали през нея. Кулата продължавала да пъпли напред. По-нататък по стената трите вещици и робите, които ги поддържали, били засипани с град от камъни и телата им се превърнали в кървава пихтия. Кулата вече се извисявала съвсем близо до стените на Йерусалим. Подвижният й мост бил спуснат. Безчет рицари се втурнали по защитната стена, за да се присъединят към Годфроа. Защитниците загубили цялата си смелост и побягнали. Поражението започнало да става очевидно. Гарнизоните при Портата на Ирод, Портата на свети Стефан и по-нататък към планината Сион също просто ударили на бяг. Портите били разбити и франките залели улиците на града като неудържима река на мъстта. Изпълнили всяка улица, уличка и пролука измежду сградите. Нямало капка милост, помен от пощада. Мъже, жени, деца били изклани до крак.

Франките се пръснали като жътвари, събиращи кървавата си жетва. Турци и сарацини оказвали последна съпротива, стрелци все още изпращали стрели от покривите, но всичко било напразно. Управителят и останките от египетската конница побягнали към Кулата на Давид и се затворили в нея. Франките просто ги прегазили като истински въплъщения на ангелите на смъртта, черен облак от смъртоносна ярост. Улици, площади, къщи, градини били осеяни с трупове на мъже, жени и деца. Секирите и мечовете вилнеели, докато от водоскоците в града не рукнала кръв и дори белосаните стени не се облели с кръв. Някои се надявали да намерят убежище в джамиите, но никой не зачел това тяхно право. Франките стигнали до двора на Божи гроб, където били наблъскани още хора. Пробивали си път с мечове и секири готови за сеч, но техните обречени жертви припряно коленичили, прекръствали се и дрезгаво заредили молитва, изпросвайки си милост: „Kyrie Eleison, Christe Eleison“ — Господи, помилуй! Христе, помилуй! Франките прибрали в ножниците оръжието си, докоснали главите на тези арменци-християни и тръгнали да търсят жертви другаде. Нахлули в двора на Храма, където турци и сарацини се били скупчили, за да се предадат. Изобщо не помислили да ги пощадят. Когато клането приключило, мъжете газели в кръв до колене, която пръскала сбруите на конете им.

На залез франките сложили край на сечта. Досущ като душещи из шубраците вълци, франките се наситили на кръв и клане. Сваляли доспехите си, навлекли дълги ризи и отишли босоноги до църквата на Божи гроб, за да благодарят. Минавали през планини от отсечени глави, ръце и крака. Вървели през килим от трупове и благочестиво пеели псалми и химни. Казали молитвите си и се оттеглили за нощта.

Тогава хората от братството на Храма, без да се помайват, се спуснали надолу в лабиринта от мрачни ходници под Купола на скалата. Юг дьо Пайен и Годфроа дьо Сент Омер били оцелели и изгаряли от желание да открият реликвите, заради които стигнали чак до Йерусалим. Федаините вероятно били избягали, или загинали в клането, затова те секли врати и повдигали ръждясалите, покрити с железни листове капаци за входовете на пода, докато най-сетне открили своите съкровища. Работели бързо и без суетене цяла нощ и на следващия ден, когато клането в града отново започнало. За никого не трябвало да има пощада. Това било Божие дело, убеждавали се франките. До този момент враговете им ги подигравали, унижавали и използвали всяка тяхна слабост срещу тях. Само кръвта можела да измие такова унижение и оскърбление! Някои от оцелелите се изкатерили на джамията Ал-Акса. Танкред им предложил закрила, дори им подал знамето си, но убийците изобщо не се спрели, изкачили се на покрива и съсекли всичките триста души, оцелели от клането предишния ден.