Изсвири рог. Елеонор чу как Белтран призовава Братството от Храма на colloquium19
под тяхното знаме. Доволна, че се измъкна от въпроса на Иможен, тя набързо грабна плаща си. Иможен направи същото и двете напуснаха шатрата. Елеонор извика един от планинците — присъединило се към тях момче, за да пази вещите й. Щом уредиха пазач на шатрата си, забързаха през мъглата. Лед сковаваше земята под нозете им. Заобикаляха локвите конска урина и мръсотиите, оставени от хора, коне и кучета. На входа на една от палатките огромен ястреб, кацнал на своя прът, нададе остър крясък и разпери криле, грабливите му нокти раздрънчаха звънчетата по каишките, с които го привързваха. Елеонор се зачуди колко ли ще издържи птицата на тоя мраз. Студът я щипеше по очите, носа и устата. Мъглата все прииждаше на талази — гъста бяла пара, от която нищо не се виждаше и всичко потъваше в сумрак. Най-после стигнаха до мястото на срещата между палатките и редиците вързани коне — покрита със скреж полянка. Пръснати из нея пращящи огньове лакомо поглъщаха сухи тръни и орлова папрат и излъчваха светлина и топлина. В средата на пръстена от огнища стоеше каруца, от която стърчеше прът с прикрепено на него знаме на Бедните братя. Зад нея стояха Белтран, Юг и Годфроа, сграбчили ритлите на каруцата. Със знаци ги подканиха да се приближат. Така и направиха, макар Елеонор и останалите да бяха застанали възможно най-близо до огньовете, за да се постоплят. Белтран наду ловджийски рог, за да стихне шумотевицата. Имаше силен глас и набързо си беше присвоил задачата да бъде техен пратеник и приносител на новини. Известно време запази мълчание, после предаде съобщението до тях, като актьор в пиеса или като трубадур, който рецитира поема. Юг и Годфроа гледаха навъсено. Елеонор хвърли поглед към брат си, който само поклати глава и отклони поглед. Отначало имаше добри новини.— Останалите кръстоносни армии — заяви Белтран — се придвижват на изток. Някои от тях дори са близо до Константинопол. Удивителни знаци съпътстват франките от запад по пътя им — добави той. — В небето забелязали ята от странни птици, чиято подредба сочела на изток. Някои разправят дори, че имало чудна гъска, която щяла да ги води до Йерусалим.
Из насъбралото се множество неколцина избухнаха в смях, други заклатиха глави невярващо и Белтран замълча. После премина към следващите новини. Разказа, че кръстоносци от северна Франция и Германия усърдно търсели под чии знамена да тръгнат. Някои от най-високопоставените благородници в Европа се наели да поведат похода. Такъв бил Годфроа дьо Буйон — истински воин. С двамата си братя — Бодуен и Йосташ дьо Булон, които притежавали владения из Северна Франция и поречието на Рейн, щели да се присъединят към тях при Константинопол. Филип I Френски също изгарял от желание да стане кръстоносец, но го възпирало отлъчването му от църквата заради любовната му връзка с омъжена жена. Вместо Филип в кръстоносния поход участие щял да вземе изпратеният от френския крал негов брат — Юг дьо Вермандоа заедно с още двамина прославени рицари: Бодуен дьо Ено и Етиен дьо Блоа. С тях двамата идвали и синовете на великия Завоевател20
: червенокосият и зеленоок Робер Нормански, наричан още „Късоногия“, брат на Рижия21, червенобрадия крал на Англия. Споменатите владетели повели колкото е възможно повече хора и поели на път, заедно с придворните си, с хрътките, мелезите и соколарите си, които ги съпровождали рамо до рамо — впечатляващо шествие, отправило се към Йерусалим. Новините не свършваха дотук. Боемунд дьо Тарант, норманският22 рицар и завоевател на южна Италия, също възнамерявал да се включи в похода заедно с войнствения си племенник Танкред. Несъмнено Бог бил на тяхна страна!— Да не говорим само за сеньорите — продължи обясненията си Белтран след кратко мълчание. — Хората от народния поход с водачи Пиер Пустинника и неговият сподвижник Готие, владетел на Боаси Санз-Авоар, наричан Готие Голтака или още Готие Безимотни23
, вече са се сблъскали с турците, макар последиците да са били отчайващи за поклонниците. Съобщението на Пиер е пестеливо откъм слова — припряно рече Белтран. — Трябва да тръгнем на път към Божи гроб, да освободим Светите места и сами да ги владеем. Земя като тази в Йерусалим, където текат мед и мляко, е дар от Бог на децата на Израил. Сега ние сме нейни наследници, трябва да я отвоюваме от враговете ни. Трябва да завладеем съкровищата им и да се завърнем у дома като победители или да спечелим вечна слава, благословени и пречистени от собствената си кръв…