Тамплиерът

— Така е — отвърна Юг, — но чуй ме, Елеонор! Норбер е ходил в Светите земи. Бил е в Константинопол, посетил е Йерусалим.

— Както и Анстрита.

— Така разбрах и аз, но нека ти обясня. Норбер е прогонен от своя манастир, защото е проявил подигравателно съмнение към светостта на някои реликви, пазени от братството му. Не е бил отлъчен от ордена си, позволили са му да си тръгне. Отначало мислел да проповядва срещу почитането на онова, което ти наричаш късчета кости и парчета плат. Тогава срещнал Алберик и двамата дошли в Константинопол.

— Какво! — възкликна Елеонор.

— Алберик напусна енорийската си църква заради този кръстоносен поход. Той твърди, че от трийсет години е в непрестанно покаяние за предателството, което извършил към своя господар. Потеклото му било от благороден саксонски род и станал член на личната кралска стража, личен телохранител на Харолд Годуинсън, саксонския крал претърпял поражение от Уилям Нормански в битката при Сенлак41 преди трийсет години. Алберик разказа как в последните мигове на битката, по залез-слънце в онзи октомврийски ден, бойният ред на саксонците се огънал. Той вярвал, че трябва да остане и да умре до господаря си. Вместо това избягал. Известно време се крил из дивите пущинаци и непроходимите лесове, които обграждат южния бряг на Англия. Станал отшелник, разкъсван от вина, от желание за изкупление, искал да намери опрощение, което все така считал за предателство. Наричал себе си „Юда“. Най-накрая решил, че животът в родната страна, колкото и изолиран от света да бил, само подлютява раната му. Затова се качил на кораб за Франция и заскитал из пътищата. Най-накрая срещнал Норбер, който разбрал, че си има работа с образован човек. След дълъг престой в Соасон, Норбер уредил ръкополагането на Алберик…

— Алберик и Норбер знаят ли, че ми разказваш историята им?

— Разбира се — усмихна се Юг. — Норбер те е помолил да говориш с Фюлше. По-късно е изслушал изповедта на ковача.

— А ти самият мислеше ли наистина да ми разкажеш тайните си? — нападна го Елеонор.

— Да — настоятелно каза Юг, — но както ще ти обясня, зад всичко се крие и голяма опасност. Както и да е, Алберик и Норбер тръгнали да кръстосват заедно пътищата. Видели какви ли не жестокости и започнали да се съмняват в религията, в идеята за вселюбящия Бог и въплъщението на Христос. — Юг отпи от виното си. — Какво има за чудене — добави той — и аз бях тръгнал по същия път. Най-накрая стигнали Йерусалим, където живели две години близо до Божи гроб.

— Не са ли ги преследвали?

— Противно на ширещите се приказки — намеси се Теодор, — сарацините считат Христос за велик пророк. Истинските преследвания започнали по времето на лудия халиф Ал Хаким, който и към своите поданици-единоверци се отнасял със същата варварщина, с каквато и към останалите. После напълно полудял и обявил сам себе си за Бог. Никой не е притеснявал Алберик и Норбер. По време на престоя си там те чули слухове за велико съкровище в Йерусалим, реликви от Страстите Христови, които доказват, че Христос не само е умрял, но е и възкръснал от мъртвите. Самият аз чух подобни слухове.

— Според Алберик и Норбер — продължи Юг, — които са изучавали древни ръкописи, като тези за живота на света Нина, под Храма на хълма, където някога се издигал Соломоновия храм, се намират запечатани помещения, където някога са били конюшните на великия цар на евреите. Там лежали изумителни реликви, свързани със Страстите Христови и Възкресението на нашия Господ. Двамата усърдно събирали такива разкази и вярата им отново се възродила. Както отбеляза Норбер, какъв смисъл има да се спори за логика и философия? Вместо да си припомним думите на свети Павел: „Ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви.“42 съсредоточили се върху следното: каквито и жестокости да опустошават земята, каквито и немислими ужаси да се ширят, ако Христос е възкръснал от Своя гроб в цялата Си слава и величие, тогава съществуват скрити, по-висши истини. Мисли, Елеонор! Ако сега тук се появеше някой и ни докажеше, че Иисус от Назарет си е останал мъртъв, каква полза има да бъдем тук тогава? За какво са ни литургии, причастие, тайнства, свещени писания? Всички ще си идем обратно вкъщи. Ако обаче Христос е възкръснал от мъртвите, другите въпроси отпадат, това е същината на вярата ни. Ако съществуват подобни реликви, тогава Божи гроб трябва наистина да бъде освободен. Той трябва да се превърне в сърце на Църквата, и ако под Храма на хълма лежат истински реликви, доказателства за страданията на Христа и Възкресението, тогава… — Юг вдигна ръка — защо да не стигнем до Йерусалим?

— Кой друг е с нас?

— Тук присъстващите, както и Алберик и Норбер, на които вярваме.

— Ами Анстрита? — Елеонор развърза кесията на колана си и извади повереното й от Фюлше парче пергамент. Разви го и го плъзна към Юг, който го взе, разгледа го съсредоточено и го подаде на останалите.