Тамплиерът

— Преди месеци, когато първото земетресение разтърси Антиохия, не ви казах нищо, Бог да ми е на помощ. Една нощ, когато си легнах, земята под мен отново се разлюля. Страхът ми нарасна, а когато вдигнах очи, пред мен се явиха двама мъже. Стояха пред мен, облечени в най-светли одежди. Единият беше по-стар и червенокос. Имаше широка и гъста брада, беше среден на ръст. Другарят му с него беше по-млад, по-висок и по-красив от всеки човешки образ. По-старият мъж ми каза: „Какво правиш?“ Бях загубил ума и дума от страх, но отвърнах: „Кой си ти?“ Мъжът ми рече рязко: „Стани и не се страхувай. Слушай какво имам да ти река. Аз съм апостол Андрей. Събери епископ дьо Льо Пюи и граф Реймон дьо Тулуз и им кажи следните думи: Защо епископът е занемарил проповядването и появата си пред хората на кръста, те имат нужда от това?“ И добави: „Ела, ще ти покажа копието на Нашия Господ Иисус Христос и ти ще го предадеш на граф Реймон, понеже Бог е отредил той да го притежава още от рождението му.“ Тогава се изправих и последвах свети Андрей през града, облечен само в риза. Вървях из улиците и турците не ми сториха нищо лошо, а той ме въведе в църквата „Свети апостол Петър“, която турците бяха превърнали в джамия. Вътре в църквата само два светилника пръскаха светлина като цялото слънце. Каза ми да чакам и ми нареди да седна в основата на една колона близо до стъпалата към олтара. Както вървеше пред мен, изчезна, сякаш се стопи в земята. После се показа, носеше копие, което сложи в ръцете ми. Рече ми: „Виж копието, което прониза ребрата Му и от което произлиза спасението на целия свят.“ Поех го в ръцете си и заридах от радост. „Господи“ помолих се, „ако това е волята Ти, ще го занеса и предам на графа.“ И тогава той ми каза „Не сега, понеже скоро градът ще бъде превзет. Падне ли градът, ела с дванайсет мъже и го потърси на същото място, откъдето го извадих аз и където ти ще го намериш отново.“ И той върна копието. След като ми се случиха тези неща, отново бях отведен в лагера при моята шатра. Когато се събудих, се замислих над собствената си нищожност, и твърде много се страхувах да се приближа към вас. Беше първият ден на Великите пости, около първи петли, свети Андрей ми се яви, в същото одеяние и със същия си другар и около тях сияеше ярка светлина. „Буден ли си?“ попита свети Андрей. „Не спя.“ „Стори ли, каквото ти наредих?“ Аз отвърнах „Молих се Богу да прати друг при тях вместо мен. Аз съм само един нищожен човек, няма да ми повярват.“ Той отвърна, че Бог избрал Пиер Бартелеми измежду мнозина мъже, както пшеничено зърно се избира от плява, защото виждал у мене добродетел и достойнство.

Пиер обясни после, че съобщението го успокоило, но той все пак запазил мълчание до този миг.

Новините за виденията на Пиер Бартелеми се пръснаха из града, както и предложението му да проверят истинността на предаденото му съобщение, отивайки до църквата „Свети Петър“, където да потърсят копието. Явиха се и още пророци, които също заразправяха подобни истории. Ясновидци и предсказатели припомниха падащата звезда над Антиохия, земетресението и твърдяха, че в редиците им били видени небесни воини.

Елеонор слушаше с интерес. Опитваше се да поговори за това с Теодор, но той само допираше пръст към устните й и не й отговаряше. Юг и Годфроа също мълчаха. И двамата отчаяно и нетърпеливо се опитваха да накарат графа да идат до джамията, възвърнала си положението на църква „Свети апостол Петър“ и да потърсят копието.

— Това е единствената ни надежда — шепнеха те. — Ако то бъде открито, великата реликва ще сплоти нашите войски.

Най-накрая графът склони. Придружен от Теодор, Юг, Годфроа, Пиер Бартелеми и останалите, той отиде до църквата „Свети Петър“. Изведоха молещите се от нея, но хората се струпаха пред вратите й, слухът се разпространи из града и тълпата непрестанно нарастваше. Каменните плочи на пода бяха вдигнати. Затърсиха трескаво на мястото, посочено във видението. Не откриха нищо. Граф Реймон напусна „Свети Петър“, сподирян от подигравки. Но Юг, Годфроа и Пиер Бартелеми продължиха да копаят. По-късно Теодор разказа на Елеонор какво се случило. Копаели земята, продължили още по-надълбоко, и тогава Пиер Бартелеми слязъл сам в изкопаната дълбока дупка, облечен само в риза. Коленичил за известно време, отдаден на горещи молитви към Бога, и малко по-късно махнал някакъв камък в купчината пръст около себе си, мушнал ръка в отвора и измъкнал острие на копие, свещеното острие на свещеното копие. Целунал го и го подал нагоре.

— Поличба! — извикал той. — Така иска Бог! Бог одобрява делата ни!