Татко

— Не мога да живея с онзи отвратителен италианец. А и той не ме иска в къщата си. Наблюдавах го последния път, когато стоях там; вярвай ми, третира я като слугиня!

Сега е моментът да се впусна в лъжите си. Знам, че мога да ги подкрепя, така че едва ли ще се нарекат лъжи в пълния смисъл на думата — просто предварителна декларация.

— Вече съм говорил с Джоан, мамо. Марио работи до шест часа всеки ден на игрището. Ще ти отстъпят стаята на момчетата, ще имаш отделна баня, отделен вход — нещо като апартамент. Няма да ти се наложи дори да се храниш с тях, ако не искаш. Наблизо има три ресторанта и закусвалня. Джоан ще те води, където пожелаеш. Можеш да бъдеш сама, колкото ти се иска. Там дори има телевизор, няма да ти се налага да гледаш бейзбол или нещо друго, което не ти харесва. Ще бъде като истинска ваканция.

Отпускам се назад, за да я гледам как се колебае.

— Никога не съм понасяла горещината и мъглата в тази долина. Ако отида там, ще загина само за седмица. Не забравяй, че идва лято, Джаки.

— Можеш да стоиш вътре, когато е горещо, знаеш, че къщата е с климатична инсталация, както и колата им. Спомни си само колко хубаво е вечер.

— Ще ми липсва нашата градина. Знаеш какъв е големият шеф там; никой не може да докосне неговата градина.

— Но ти ще можеш да се наслаждаваш на градина, без да е нужно да я плевиш или поливаш, просто ще й се наслаждаваш блажено — като кралица с частен италиански градинар.

Това беше удар под кръста; хареса й идеята за Марио като нейн личен градинар. Продължава да предъвква, да хъмка и мънка още известно време, но накрая се предава. Казвам й, че утре ще я закарам там.

Обаждам се на Джоан, за да уредя нещата. Съгласна е, че се изискват известни усилия. Все още говоря по телефона, когато татко се връща от оранжерията или от Кейп Мей; кой може да каже?

Майка наистина се страхува как ще реагира татко. Казвам му, че тя се нуждае от пълна почивка и че ще отиде при Джоан за известно време. Той слуша, кима с глава. Брадата му изглежда така, като че ли я е имал през целия си живот. Учудващо е колко живот придава на очите му. Никога досега не съм забелязал колко сини, небесносини са те. Питам се колко ли по-различен бих бил аз, ако той беше с брада през целия си живот; дребните неща понякога имат съдбоносно значение. Казвам на татко, че ще стоя тук с него. Кима, поглежда ме, после поглежда майка. Тя се е свила на стола, готова да се дръпне назад или да скочи в самозащита.

— Това е много хубаво. Не се безпокой за нас, Бет, всичко ще е наред. Джони е добър готвач и домакин; ще му помагам и ще го държа изкъсо. Укрепвам с всеки изминат ден; някога може дори да стана шеф. Ти само си почивай, пази сърцето си и се опитай да не се безпокоиш за дреболии. Всичко ще бъде добре.

Усмихва се и кима. На майка започва да й мирише на гнило, но вече е късно да бие отбой. Изглежда е очаквала татко да се развика.

Сядаме пред телевизора и гледаме отново шоуто на Лорънс Уелк. Посред шоуто татко става, изправя майка и настоява да танцуват валс на музиката от екрана. Тя ме гледа ужасено. Облягам се на стола и се усмихвам. Той залита малко, но спазва ритъма. Мама танцува на пръсти и аз не мога да не се зачудя какво е това нейно влачене и тътрене на крака. Признавам, че татко не може да измисли по-добър ход от този, за да я накара да си събере нещата.

В понеделник сутринта закарвам мама при Джоан. Били остава с татко. Сестра ми е подготвила всичко така, че да прилича на стая в мотел, а не на спалня в частна къща. Барикадирала е вратата към останалата част от къщата и е оставила ключа откъм вътрешната страна. Намига ми, докато демонстрира на майка как никой не може да я безпокои — дори и да иска. Ще излиза направо в градината, където има удобен стол и маса от червено дърво. Ако иска, ще отива в хола, където е цветният телевизор. Едва ли може да се направи нещо по-добро от това.

Джоан ми дава знак и аз си тръгвам. Отивам отново до Топанга. Доста далече е от къщи, но ми се иска още веднъж да почувствам тези миризми и да видя онова чисто небе. Връщам се по магистралата по брега през Венеция и до Палм, където е татко.

Той е добре. Хвърля поглед зад мен, сякаш да се увери, че мама е останала при Джоан. Двамата с Били са направили простичък слънчев часовник от басейнчето за птици в градината. Използвали са стари лещи за привличане на слънчевите лъчи върху даден обект и са прогорили стихче върху дъсчица.

Бъди като пчелите и цветята —
не забравяй:
само слънчевите часове
имат смисъл на земята.

Били развълнувано ми обяснява как работи слънчевият часовник. Той е убеден в гениалността на татко. Никога не съм предполагам, че толкова лесно може да се направи слънчев часовник. Представлява дъска, забита в земята под ъгъл с дължината на комплект напречни клинове, съединени с щифт под друг ъгъл. Часовете са прогорени на дъската с римски цифри.