Теодор Буун — Заподозрян

Скоро той се изправи пред друг проблем. Отключи веригата на велосипеда си, усука я около кормилото както винаги и потегли. Веднага усети, че предната му гума е спаднала. Слезе от колелото, огледа я и установи, че е продупчена отстрани.

Напоследък никак не му вървеше с колелото. През последните три месеца се беше натъкнал на два пирона, едно парче стъкло от бутилка и една нащърбена тенекия, освен това беше спукал две предни гуми, понеже беше карал безразсъдно. Баща му не остана никак доволен и когато по време на вечеря се повдигна въпросът за цената на велосипедните гуми, стана напрегнато.

Това последно спукване обаче не беше злополука. Някой нарочно беше пробил гумата с остър предмет.

Тео изчака приятелите му да потеглят и едва след това предприе унизителното придвижване към центъра на града, бутайки колелото си по улиците, които сега му се струваха много по-дълги. Чудеше се кой може да му причини подобно нещо и се мъчеше да впише тази последна проява на вандализъм в днешния ден, който не беше преминал никак добре. Свързаното с процеса вълнение се беше изпарило; Омар Чийп и Пако го бяха проследили, докато се връщаше към училището; Бък Надувката едва не го улучи с камък и почти успя да го спипа, когато Тео за втори път прекосяваше двора му; някой беше ограбил шкафчето му; а сега и това — срязана гума на велосипеда, която щеше да резне сериозно и от спестяванията му.

Тео неволно хвърляше поглед през рамо, сигурен, че някой го наблюдава.

Велосипедният сервиз на Гил беше в центъра на града, на три пресечки от сградата на съда, на тясна уличка с частни работилници от двете страни. Химическо чистене, обущарница, фото, пекарна, точилар, който дължеше на Айк пари за данъчните му услуги, и няколко деликатесни магазина. Гил беше един от любимците на Тео — нисък и топчест мъж с огромно шкембе, винаги отчасти скрито от изпоцапана и намаслена работна престилка. Гил продаваше велосипеди и обичаше да ги ремонтира. Магазинът му беше претъпкан с модели във всякакви цветове и размери, като по-малките висяха от големи куки на тавана, а модерните планински байкове бяха подредени на витрините.

Смазан от днешния ден, Тео вкара колелото си през входа. Гил седеше на високо столче до задния тезгях и пиеше кафе.

— Я гледай кой идва пак! — възкликна той.

— Здравей, Гил — поздрави го Тео. — Отново спукана гума.

— Какво се случи? — попита Гил, смъкна се от високото столче и се заклатушка към него.

— Прилича на саботаж.

Гил вдигна кормилото, завъртя предното колело, докато намери срязаното място, и тихо подсвирна.

— Здравата си ядосал някого.

— Не знам кого.

— Според мен е действано с джобно ножче. Със сигурност не е случайно. Нищо не мога да направя, Тео. Трябва да си купиш нова гума.

— От това се страхувах. Колко?

— Би трябвало да знаеш цените по-добре от мен. Осемнайсет долара. Да изпратя ли сметката на баща ти?

— Не, до гуша му е дошло от мен и от гумите за колелото ми. Аз ще платя, но не мога да ти дам осемнайсет долара днес.

— Колко можеш да платиш сега?

— Мога да ти дам десет утре, а останалите — след две седмици. Честна дума, Гил. Дори ще ти подпиша запис на заповед.

— Нали уж беше адвокат, Тео?

— Нещо такова.

— Е, трябва да проучиш по-добре нещата. Чак след като навършиш осемнайсет, можеш да сключваш законни споразумения, включително да подписваш записи на заповед.

— Ама, разбира се, знам го.

— Хайде да сключим сделка по старомодния начин — с ръкостискане. Десет долара утре, останалите осем — след две седмици — протегна Гил мръсната си едра длан и Тео я стисна.

Петнайсет минути по-късно летеше по Парк Стрийт, щастлив, че отново е в движение, но продължаваше да се пита дали денят няма да се вгорчи още повече. Освен това обмисляше каква част от днешните премеждия може да сподели с родителите си. Колкото повече се отдалечаваше от ограбеното си шкафче, толкова по-незначително му се струваше случилото се. Щеше да преживее загубите, колкото и досадни да бяха. Срязаната гума обаче беше друга работа, защото беше замесено и оръжие.

Докато наближаваше правната кантора „Буун и Буун“, Тео неочаквано бе сполетян от ужасяваща мисъл. Ами ако един и същ човек беше обрал шкафчето му, а после беше срязал и гумата му?

4

„Буун и Буун“ беше малка адвокатска фирма на улица, пълна с други правни кантори, счетоводни къщи и архитектурни ателиета. Навремето, много преди раждането на Тео, всички сгради в тази част на Парк Стрийт бяха жилищни.

Той пренесе колелото си през предните стълби и го облегна на стената близо до вратата — на обичайното място. Озърна се, просто да се увери, че никой не наблюдава него или колелото му. Приемната на входа беше територия на Елза Милър, главната секретарка на кантората и понякога неин шеф. Тя беше пъргава и свръхенергична жена, достатъчно възрастна да бъде баба на Тео — и често се държеше точно така.