Теодор Буун — Заподозрян

— И какво ще я попиташ? Кой в момента води неприятно бракоразводно дело, засягащо дете от твоето училище? Да допуснем, че тя се сети за няколко дела. Да допуснем, че стесниш кръга на заподозрените. Да допуснем, че по някакъв начин, не съм сигурен как точно, успееш да докажеш, че тайнственото дете е истинският заподозрян. Арестуват го за кражбата в компютърния магазин, изхвърлят го от училище и му се случват всякакви други лоши неща, които то заслужава. Ти се отърваваш, а детето здравата загазва, нали?

— Да.

— Има вероятност майка ти също да си навлече големи неприятности. Клиентката й няма да е доволна от нея, защото отчасти майка ти ще е виновна за сериозните проблеми на детето й. Имам предвид, че това хлапе най-вероятно ще отиде в изправителен дом, а вината ще падне върху майка ти. Разбира се, хлапето е виновно и трябва да бъде наказано, обаче клиентката ще остане с усещането, че майка ти е нарушила адвокатската тайна. А това ще постави Марсела в много неудобно положение.

— Имаш ли някакъв план?

— Винаги имам. Носиш ли си лаптопа?

Тео потупа раницата си и каза:

— Тук е.

— Добре. Влез в интернет и прегледай делата, заведени в Семейния съд. Направи списък на водените в момента бракоразводни дела, по които майка ти е адвокат. Ще прегледаме най-активните дела и ще отделим онези, които засягат деца от твоето училище. Тогава списъкът вече ще е доста кратък.

Тео извади лаптопа си.

— Блестяща идея, Айк.

— Ще видим.

В регистъра на Семейния съд делата бяха разделени на четири категории: обжалвани — необжалвани; активни — приключени; с деца — без деца; в процес на разкриване — чакащи процес. След половин час, през който Тео работи на лаптопа си, а Айк тракаше на обемистия си настолен компютър, двамата съставиха списък на двайсет и едно активни бракоразводни дела, в които Марсела Буун представляваше съпругата. От тях три попадаха в категорията „без деца“, затова трябваше да бъдат извадени от списъка. Още пет бяха в категорията „необжалвани“ и според Айк също трябваше да бъдат елиминирани. Разводите без обжалване бяха много по-лесни и по-бързи, а и не предизвикваха мъчителни преживявания, които да тласнат човек да реже гуми или да мята камъни през прозорците.

— Какво означава „затворен“? — попита Тео, докато оглеждаха регистъра.

— Означава проблеми за нас — отговори Айк. — Бях забравил за затворените дела. В някои случаи при развод, когато обвиненията в лошо отношение са крайно тежки, всяка от страните може да помоли съдията да затвори делото, което означава, че то е достъпно единствено за адвокатите по него. Нищо не става публично достояние. Възможно е това да е нашата задънена улица, освен ако не получим достъп до документите на майка ти, разбира се. Но да продължаваме.

Айк изготви списък с клиентите от тринайсетте дела от първия им списък, а Тео свали от интернет дневника с имената на учениците в прогимназията в Стратънбърг. След повторна проверка и съпоставяне списъкът намаля наполовина — седем дела засягаха деца от училището на Тео. Някои от имената обаче бяха толкова разпространени, че не можеха нито да ги включат, нито да ги изключат. Имаше по един Смит, Джонсън, Милър и Грийн.

Докато гледаше имената, Тео изпита известно облекчение. Не познаваше нито едно дете с фамилия като тези от списъка. Две години по-рано, когато беше шести клас, едно момиче на име Нанси Грифин му каза, че майка й неотдавна била клиентка на неговата по бракоразводно дело. Разводът приключил и госпожа Грифин останала много доволна от майка му. Тогава той за пръв път осъзна, че професията й може да засегне приятелите и съучениците му. По-късно я попита за това и настоя да му отговори защо не му е казала. Госпожа Буун внимателно и категорично обясни, че адвокатската професия е свързана с определени етични правила, а едно от най-важните сред тях е пълната поверителност относно делата на клиента.

Айк нахвърляше нещо в бележника си и каза:

— Значи имаме евентуално седем имена, тоест седем бракоразводни дела на майка ти, засягащи деца от твоето училище. Познаваш ли някого?

— Всъщност не. Има едно момче в седми клас, което се казва Тони Грийн, обаче не знаем дали става дума за неговото семейство. Освен неговото никое друго име не ми изглежда познато.

— Да се върнем на затворените дела — предложи Айк и Тео влезе в страницата десетина секунди преди чичо си.

Там имаше десет заключени дела, които се идентифицираха по фамилното име на съпруга, подал молбата за развод. Имената на адвокатите не бяха вписани.

— Логично е да допуснем, че разводът, който ни интересува, е бил тежък. Родителите се борят за попечителство, а нашето тайнствено дете предпочита да живее с баща си. Иначе не би нападнало сина на адвокатката на майка си. Звучи ли ти логично?

— Да, струва ми се.

— За да спечели попечителството, един баща трябва да докаже, че майката е неспособна да отглежда децата. Законът винаги предпочита майката и бащата рядко получава попечителство.

— Знам — отговори Тео.