Теодор Буун — Заподозрян

— Не съм мислил за нищо друго през последните четирийсет и осем часа. Кажи ми какво знаеш досега.

— Не много. Татко е убеден, че е някой от училище, най-вероятно мой съученик, защото възрастен трудно би отворил шкафчето ми, без да предизвика подозрения. Освен това смята, че не е само един.

— Напълно съм съгласен. Кой е главният ти заподозрян?

— Нямам заподозрян, Айк. Нашите ме карат да направя списък на всички, които може да ми имат зъб. Не казвам, че съм най-страхотният в училището, но наистина не се сещам за никой, който, първо, да отвори шкафчето ми и да открадне онези неща в понеделник; второ, да проникне с взлом, да ограби компютърен магазин във вторник вечерта и да остави там шапката ми; и, трето, да отвори отново шкафчето ми в сряда и да подхвърли откраднатите стоки, за да се опита да ме прати в затвора. Някой наистина много ме мрази, а аз изобщо не се сещам кой може да бъде.

— Понеже не го познаваш. Може ми никога не си го виждал. А може и да си го виждал, но да не го познаваш.

Айк крачеше напред-назад зад бюрото си и се чешеше по прошарената брада, потънал в размисъл.

— Добре — отговори Тео, — кой е той?

Айк внезапно седна, приведе се над бюрото си и впери блесналия си поглед в Тео.

— Родителите ти са адвокати, при това добри. Адвокатите поемат случаи на хора, които са ядосани, разстроени, наранени, загазили и достатъчно извадени от равновесие, за да похарчат много пари по едно съдебно дело. Баща ти е адвокат по недвижими имоти, което, ако питаш мен, е доста скучен начин да си изкарваш прехраната. Има много писмена работа. Занимава се с хора, които продават и купуват къщи, сгради, земя, знаеш за какво говоря.

— Аз няма да стана адвокат по недвижими имоти — каза Тео.

— Умно момче. Исках да кажа, че той не работи с клиенти, които са в конфликт с някого, нали така?

— Да.

— Майка ти обаче се занимава единствено с конфликти, и то от най-неприятните. Разводи. Разпаднали се бракове. Със съпрузи, които спорят за попечителство над децата, за къщата, колите, мебелите, парите. С обвинения в изневяра, насилие, пренебрегване. Понякога тези случаи са ужасни, Тео. Никога не съм имал смелостта да се занимавам с разводи. Майка ти обаче е една от най-добрите. Винаги е била.

Тео кимаше, слушаше и чакаше. Знаеше всичко това.

Айк допря върховете на пръстите си и каза:

— Разводът се отразява ужасно на детето, Тео. Изведнъж се оказва, че двамата човека, които то обича най-силно, вече не могат да живеят заедно и дори се мразят, а разделяйки се, го използват като боен трофей. За детето това е травмиращо, озадачаващо и доста болезнено. Детето не е сигурно кой родител ще получи попечителството, затова не знае и къде ще живее. Често се налага съпругът и съпругата да продадат семейното жилище. Понякога детето предпочита единия родител пред другия и се оказва принудено да избира. Представи си да те накарат да избираш дали да живееш с майка си или с баща си, Тео. Разводът е емоционален шок за едно дете, а последиците са дълготрайни. — Айк замълча и се почеса по брадата. После продължи: — Според мен проблемите са свързани с някое от бракоразводните дела на майка ти. Детето на някой от нейните клиенти учи в твоето училище и тайно те мрази, понеже не му харесва как се развива разводът. И понеже майка ти винаги представлява съпругата, а съпругата почти винаги получава попечителството над децата, вероятно въпросното дете не харесва майка си и предпочита да живее с баща си, който по очевидни причини не е почитател на Марсела Буун. Силната омраза към майка ти изобщо не е необичайна във връзка с бракоразводните дела и вероятно е споделена и от децата, попаднали под кръстосания огън.

Две тухли, по една от всяко рамо на Тео, изчезнаха изведнъж и той се почувства много по-лек. Какво блестящо хрумване! При това самият той изобщо не се беше досетил. Айк обаче, неговият умен стар чичо, беше прозрял всичко.

— Сигурно се чудиш защо Марсела не ти го е споменала. Може да си го е помислила, но майка ти защитава клиентите си толкова разпалено, че често не вижда по-голямата картина. Освен това е изключителен професионалист и не би й хрумнало да издаде тайните им.

— Дори за да защити сина си?

— Ако майка ти смята, че някоя страна по съдебните й дела би ти навредила, не се съмнявам, че би направила всичко възможно да те предпази. Но адвокатите като нея понякога са толкова твърдо решени да защитят клиентите си, че са слепи за някои неща. Не забелязват онова, което други виждат съвсем ясно. А трябва да признаеш, Тео, че нашето тайнствено хлапе се държи доста възмутително. Нито майка ти, нито който и да било всъщност може да предвиди такова поведение. Марсела е уреждала толкова много разводи и го прави от толкова много години, че вероятно изобщо не се замисля дали някое от децата на клиентите й не й има зъб.

— Да поговоря ли с нея?