Тик-так

Скоростта на колата постепенно намаля от деветдесет километра в час на шейсет и пет, но шумът явно не беше свързан с нея, защото остана същият.

Банкетът от неговата страна на магистралата беше тесен и полегат, а отвъд него се тъмнееше канавката. На Томи никак не му се искаше да отбие точно там и да излезе от колата в поройния дъжд. Библиотеката на Нюпорт Бийч беше съвсем наблизо, но изглеждаше изоставена по това време, а светлините на високите административни сгради и на хотелите във Фашън Айлънд прозираха по нататък през сребристия воал на дъжда. Въпреки че това беше оживен търговски жилищен квартал, тази част от булевард „Макартър“ не отговаряше на представата за голяма пътна артерия — имаше тротоари и улични лампи покрай отправящите се на запад платна. Не беше сигурен дали ще успее да изтегли колата достатъчно встрани от асфалта, без да рискува някоя друга кола да го одраска или пози, Боже, да го блъсне в дъждовния мрак.

Шумът изведнъж спря.

Изчезнаха и вибрациите.

Корветът мъркаше равномерно като машината-мечта, както трябваше да бъде.

Томи внимателно увеличи скоростта.

Дращенето и скърцането не се появиха отново.

Той се облегна на седалката и шумно издиша. Изпита облекчение, но тревогата не отмина.

Откъм капака долетя острото джанг на метал, подложен на огромен натиск.

Кормилото се разтресе в ръцете му и Томи рязко отби вляво.

— О, Боже!

От изток се зададоха някакви коли. Проливният дъжд им пречеше да развият висока скорост, но все пак се приближаваха доста бързо.

Томи завъртя волана докрай вдясно.

Корветът го послуша, но се премести доста мудно.

Когато шофьорите на приближаващите коли го видяха да пресича осевата линия, се отдръпнаха още по-вляво. Нямаше да успеят да го заобиколят. Пречеше им тротоарът и стената от бетонени блокове около някакъв строеж.

Гръмогласното джанг без последвано от пауза от ново дрънчене и скърцане, което начаса прерасна в какафония.

Томи с мъка подтисна желанието си да удари спирачките с пълна сила, тъй като последиците щяха да са смъртоносни за него. Вместо това той благоразумно натисна леко педала — безрезултатно, защото нямаше спирачки. Никакви. Нищо. Нула. Спирачната система изобщо не действаше.

А и съединителят изглежда беше заял. Колата бе започнала да набира скорост.

— О, Господи, не — изкрещя Томи.

Натисна волана с такава сила, че едва не си счупи ключиците.

Бясно въртящият се по мократа настилка блясък на фаровете му освети ужаса по лицата на шофьорите от отсрещното платно.

Тогава кормилното устройство на колата изцяло отказа да му се подчинява. Воланът сега се въртеше без всякаква полза в изтръпналите му ръце.

Корветът обаче не кривна обратно към насрещното движение — слава Богу!, — а излезе от магистралата, качи се на банкета и започна да рине чакъла, който затропа по шасито.

Томи пусна волана и закри с ръце очите си.

Колата отнесе малка рекламна табелка на някакъв магазин по магистралата, заби се в тревата, в ниските храсти, а после излетя от насипа. Колелата й бясно се въртяха във въздуха.

Моторът все така виеше на високи обороти.

На Томи му хрумна щурата мисъл, че корветът ще се понесе като самолет, ще се издигне нагоре и ще се зарее над палмовата горичка при пресечката на Макартър и магистралата Пасифик Коуст, а после над административните и жилищни сгради около последните две отбивки преди крайбрежието; ще полети над черните води на необятния Пасифик, ще премине през бурята и дъжда и ще се озове в царството на спокойствието и тишината под звездния безкрай отгоре и над гъстите облаци, покрили земята. Щом духът-магьосник от приказките Тиен Тай можеше да лети около света с безмоторната си планина, тогава би могло да стане още по-лесно с корвета с неговите триста конски сили и пет хиляди оборота в минута.

Томи беше към края на булевард Макартър, когато изскочи от насипа, и падането тук нямаше да е толкова страшно, колкото щеше да бъде половин километър по-нагоре, ако беше загубил контрол над колата тогава. Въпреки това летящата кола остана във въздуха достатъчно дълго, за да се килне леко вдясно и да падне само върху десните си гуми. Една от тях изгърмя.

Предпазният колан болезнено се впи в гърдите на Томи и му изкара дъха.

Моторът на колата престана да вие при удара, така че когато корветът измина следващите метри по инерция, Томи чу страховития и познат крясък на дребосъка. Острият вик на зверчето минаваше през отворите на отоплението откъм двигателя. Беше вик на радост.

С ужасяващ трясък, наподобяващ ефекта от осембалово земетресение, разтресло фабрика за алуминиеви съдове, спортната кола се преобърна. Безброй пукнатини плъзнаха по предното ламинирано стъкло, което се пръсна, без да го нарани, а колата завърши първото си преобръщане и започна второ, при което и страничните прозорци се пръснаха на парчета. Капакът на мотора се сплеска с остър звук, разкъса се, усука се и се натика в самия двигател при второто завъртане.

След няколко преобръщания корветът накрая се спусна върху дясната си страна. Томи беше така объркан и замаян, сякаш бе прекарал последния час върху скейтборд.