Тик-так

В салона апетитно ухаеше на лук и сосове, на скарата цвърчаха хамбургери. След като се разположи в сепаре, облицовано в червена пластмаса, Томи си поръча хамбургер, пържени картофки и млечен шейк с шоколад.

В ума му пак отекна майчините думи: „По-добре е да хапнеш пиле с ориз от глинено гърне вместо онези глупави хамбургери.“

— Всъщност донесете ми два хамбургера — поправи поръчката си Томи, когато сервитьорката я записа и се приготви да си тръгне.

— Пропуснали сте обеда, а? — усмихна се мило тя.

Като прекаляваш с хамбургерите и пържените картофки, скоро и самият ти ще заприличаш на един голям дебел хамбургер.

— И една порция пържен лук — предизвикателно добави Томи, убеден, че там на север, в Хънтингтън Бийч, майка му сигурно е потреперила, защото по свръхестествен път е усетила предателството му.

— Обичам мъжете с добър апетит — одобри избора му сервитьорката.

Тя беше деликатна синеока блондинка с чип нос и розов цвят на кожата — точно типът жена, който навярно караше майка му да сънува кошмари.

Томи се зачуди дали сервитьорката не флиртуваше с него. Усмивката й можеше да се изтълкува като аванс, но пък приказките й за апетита му можеха да са съвсем невинни, колкото да каже нещо. В отношенията с жените на него не му достигаше лекотата, която би желал да има.

Ако тя наистина му даваше аванс, той нямаше как да се възползва. За тази вечер му стигаше и едно предизвикателство. Хамбургери — да, но не хамбургери плюс блондинка.

Успя да смотолеви само:

— Дайте ми, моля, допълнителна порция сирене и много-много лук.

След като намаза обилно хлебчетата си с горчица и кетчуп, той изяде всичко, което си беше поръчал. Пресуши шейка си така старателно, че неприличният звук от смукването на сламката накара възрастните наоколо да го изгледат недоброжелателно заради лошия пример, който даваше на децата им.

Остави щедър бакшиш и докато се отправяше към вратата, сервитьорката подхвърли:

— Изглеждате много по-щастлив на излизане, отколкото преди малко.

— Днес си купих нов корвет — съобщи той не на място.

— Страхотно — усмихна се тя.

— Мечтая за такава кола от съвсем малък.

— Какъв цвят е?

— Ярък морскосин металик.

— Сигурно е красива.

— Просто лети.

— Сто на сто.

— Като ракета — добави той и му се тори, че потъва в морските дълбини на очите й.

Детективът от твоите книги — той винаги се жени за блондинка и с това разбива сърцето на майка си.

— Е — накани се накрая той, — всичко хубаво.

— На вас също — любезно кимна сервитьорката.

Томи се приближи до входната врата. На прага, с ръка на дръжката, той се обърна назад, като се надяваше тя да гледа към него. Момичето обаче отиваше към сепарето, което той току-що бе освободил. Деликатните й глезени и добре оформените прасци бяха страхотни.

Беше излязъл ветрец, но нощта все още беше мека за ноември. В далечния край на магистралата Пасифик Коуст, при входа на търговския център Фашън Айланд, внушителните редици от огромни кичести палми бяха осветени от прожектори, прикрепени към стволовете им. Продълговатите зелени палмови листа се люлееха като полите на танцьорка от Хаваите. Ветрецът, който носеше и уханието на океана, не караше Томи да изпитва студ, напротив — приятно галеше тила му и игриво рошеше гъстата му черна коса. В резултат от малкия бунт срещу майка му и националните традиции светът изглеждаше много по-привлекателен.

Вече в колата, той отново пробва радиото. Работеше отлично. Рой Орбисън изпълняваше „Хубава жена“.

Томи се присъедини към пеенето. С пълен глас.

Спомни си за злокобния рев на статичното електричество и за странния лигав глас, който сякаш го викаше, но в момента му се струваше невероятно, че необичайното произшествие е било толкова свръхестествено, колкото му се бе сторило. Тогава беше смутен от разговора с майка си и се чувстваше едновременно затормозен и ядосан, сърдеше се на нея, но и на себе си, така че възприятията му явно не са били съвсем наред. Водопадният рев на статичното електричество го имаше, но обзет от чувството за вина, той явно си беше въобразил, че чува името си след безсмисленото клокочене и пращене на електронната бъркотия.

По целия път до вкъщи той слуша старовремски рокове; знаеше всяка песен наизуст.