Тик-так

Змиеокият дебелак вече не носеше шлифера с качулка. Пожарът на яхтата би трябвало да е изгорил всичките му дрехи, но — интересно — те бяха само леко опърлени, като че ли имунитетът му към огъня се простираше и върху облеклото, което носеше. Черните му обувки бяха издраскани и кални. Мръсните смачкани панталони, раздърпаните и простреляни риза, жилетка и сако, острият мирис на пушек, който се носеше на талази от съществото, в съчетание с чисто бялата кожа и нечовешките очи му придаваха неповторимата привлекателност на жив труп.

Половин минута или повече демонът остана да се колебае, явно притеснен, като може би очакваше наказание за оскверняване на свещения дом на госпожа Дай.

Тик-так.

После се затресе. Пухкавите длани се свиха в юмруци, отпуснаха се, пак се свиха в юмруци. Той облиза устни с дебелия си розов език и изкрещя към тях.

Последният срок е призори.

Небето зад прозорците беше още тъмно, макар че беше почнало да просветлява.

Тик-так.

Томи се стресна от постъпката на госпожа Дай, която вдигна лявата си ръка към устата и жестоко ухапа най-месестата й част, под палеца — оттам потече кръв. После намаза кръвта по челото му като жрец, който прогонва болестта от разкаял се грешник.

Томи посегна да изтрие кръвта, но госпожа Дай го спря.

— Не, остави. На мене демонът не може да навреди, защото аз го извиках в парцалената кукла. Ако ти миришеш като мене, миришеш на моята кръв, той няма да разбере кой си всъщност, ще помисли, че съм аз и няма да те закача.

Докато нещото се приближаваше към тях, госпожа Дай намаза с кръвта си и челото на Дел, на майка Фан, а след известно колебание — и главата на Скути.

— Сега не мърдайте — шепнешком нареди тя. — Стойте неподвижно и мълчете.

Като съскаше и говореше неразбрано, съществото се приближи на трийсетина сантиметра от групата. Зловонният му дъх беше противен — смърдеше на мъртва изгоряла плът, на прегоряло мляко и гранясал лук, като че ли в предишния си живот беше изяло стотици хамбургери, а лошото храносмилане не го беше оставило на мира и в ада.

Дебеличките му бели длани с влажно припукване се превърнаха в разчленени щипци, подходящи за рязане и разкъсване.

Когато се вторачиха в Томи, лъчистите зелени очи като че ли погледнаха през него, сякаш чудовището искаше да проникне в най-съкровените дълбини на душата му.

Томи остана неподвижен. Мълчеше.

Демонът го подуши, но не както свинята души помията си, а по-скоро като експерт по вината, който преценява чаша отлежало бордо.

Със съскане чудовището се спря при Дел, като се забави по-малко, отколкото при Томи.

После дойде ред на госпожа Дай.

После на майка Фан.

Когато съществото се наведе да подуши Скути, лабрадорът отвърна по същия начин на вниманието.

Явно озадачен, че открива мириса на магьосницата по всички, демонът обикаляше групата, ръмжеше и си мърмореше на някакъв непознат език.

Без да се бяха наговаряли от по-рано, Томи и трите жени се подредиха в кръг, за да може лицата им, намазани с кръв, да бъдат насочени навън, към демона, докато той търсеше плячката си.

След като ги заобиколи веднъж, съществото отново насочи вниманието си към Томи. Приближи се на шест-седем сантиметра о него и го подуши. Лакомо вдъхна миризмата му. Подуши го пак. С отвратителен пляскащ звук лицето на дебелака се разшири и потъмня в люспеста муцуна на влечуго с широки ноздри. Вдиша бавно и дълбоко, задържа въздуха, издиша, вдиша още по-бавно и по-дълбоко.

Змиеокото чудовище отвори уста и изкрещя на Томи, но макар сърцето му да заби лудешки, Томи нито трепна, нито извика.

Накрая демонът издиша насъбрания въздух, като заля лицето на Томи със зловония, които едва не го накараха да повърне кафето и сладките, които беше ял в Голямата купчина.

Чудовището се замъкна до фотьойла във френски стил, където бе седяла майката на Томи, и събори чантичката й на пода. Настани се в стола и сви убийствените си щипци в скута си… а след миг те отново се превърнаха в ръцете на дебелака.

Томи се уплаши да не би майка му да се отдели от групата, да вдигне чантичката си и да прасне с нея демона по главата. Но тя с нетипична за нея сдържаност остана мълчаливо на мястото си, както я бе посъветвала госпожа Дай.

Тромавото същество облиза устни. После въздъхна отегчено.

Лъчистите зелени очи се превърнаха в нормалните кафяви очи на убития самарянин.

Демонът погледна часовника си.

Тик-так.

Като се прозя, той примигна към групата пред себе си.

Неочаквано чудовището се наведе напред, хвана с две ръце десния си крак и го приближи към лицето си. Устата му се разшири неимоверно много от ухо до ухо като устат на крокодил и то започна да натъпква ходилото, а после и целия дебел крак в раззинатата си паст.

Томи погледна през прозорците.

На изток по небето бе започнала да се разстила бледа руменина.