Тютюн

— Каза ли всичко това на конференцията?

— Да, казах го.

Лила се усмихна замислено.

— Защо питаш? — рече той.

— Защото Лукан ще ти плати хубавичко, когато се събере пленумът.

— Мъчно ще успее! — Гласът на Павел издаде гняв и ожесточеност. — Целият Централен комитет може да увисне във въздуха, ако няма кой да изпълни решенията му. Смяната на курса ще дойде отдолу, ако Задграничното бюро и Коминтернът не намерят начин да я наложат отгоре.

— Пазете се само да не разрушите вярата на работниците в партията… По-добре единно ръководство с погрешен курс, отколкото бездейни комитети от спорещи теоретици.

— Не може да съществува единно ръководство с погрешен курс! — избухна той. — Тъкмо в това е силата на нашата партия! Сектантският курс я води към задънена улица, към пълно отделяне от работническата маса. А щом това е така, ръководството престава да бъде единно и в него не развива процес на борба.

— Но този процес може да стане много опасен сега. Вие спорите, обвинявате се, снемате се от ръководни места, изключвате се като фракционери и в края на краищата бездействувате. А тук положението става неудържимо. Работниците могат да избият в стихийни и неподготвени акции. Не мога да си представя по-лош удар върху партията от това. Какво да правим и кого да слушаме ние, партийните деятели в низините? Какво да правя аз?

— Борбата на мненията в ръководството е неизбежна, а дисциплината на партийните деятели — задължителна. Важното е как ще приложи вашият градски комитет директивата на Централния комитет за обща тютюнева стачка в страната. Твоята задача е да агитираш между работниците за търпение, докато градският комитет изясни становището си по този въпрос.

— Казваш го ловко, но докато вие изясните положението, търпението на работниците ще се изчерпи. Господарите и чиновниците им се гаврят с нас. Майсторът на „Бяло море“ е забранил оня ден на работниците да излизат от салона по нужда през работно време. Баща ми е протестирал възмутено и това е предизвикало уволнението му. В склада настъпила бъркотия, която завършила с побой над майстора и идване на полицията. Сега целият партиен актив в „Бяло море“ е уволнен… Но ти не знаеш всичко това! Ти не знаеш, че преди десет дни полицията е потушила скандала в един своднически дом, в който са правени опити да бъдат привлечени и наши тютюноработнички.

Лила се беше зачервила, говореше високо, в очите й святкаха гневни пламъчета. Павел я гледаше усмихнат и доволен.

— Защо се смееш? — възмутено попита тя.

— Защото ми харесваш — отговори той.

— Омръзна ми да се шегуваш, когато не знаеш какво да отговориш.

— Понякога шегуването е единственият начин да се утешим при безизходност.

— Тогава търси изход, а не се шегувай. За нас ножът е опрял о кокала.

— Търся го и го намирам в разумни действия, които няма да уронят значението на партията. След няколко дни ще получите директиви за подготовка на стачката.

— По кой „курс“? — с насмешка попита Лила. — По твоя или Лукановия?

— По Лукановия, може ли иначе? — отново се разгорещи Павел. — Но това е най-безсмисленият, лишен от гъвкавост курс. Една подготовка без разчет на наличните сили, без съюзници, без широка платформа, която да обедини всички работници… Подготовка, която ще се изрази в удар във въздуха, в провал и разгром на партийните кадри…

— Не ме агитирай! Слушала съм хиляди пъти от тебе това. Ти искаш да действуваме като социалдемократите, миролюбиво и безопасно, а това не води до нищо.

— Говориш глупости! — извика той, като удари гневно с юмрук по коляното си.

— Не викай! — засмя се тя. — Видиш партиен разговор.

— За глухите и виковете са малко.

— По-добре кажи какво конкретно ще правиш.

— Задграничното бюро възложи на мене и на група другари от областния комитет да подготвим стачката в нашия град по изпитаното болшевишко разбиране… Това ще бъде опит, който после ще съпоставите с резултата от другите тютюневи центрове.

— Значи, стачки с две различни платформи: Лукановата и вашата! Интересно понятие за единство в тактиката! Това ли наричаш ти разумно действие?

— Престани да се шегуваш и да ме ядосваш! — с леко втвърден глас произнесе той. — Ние ще подготвим стачката само върху моята платформа и това ще почива върху единодушно решение на градския комитет… Казах ти, че разчитам на тукашните другари.

Лила го погледна изпитателно.

— Едно е да разчиташ, а съвсем друго — дали ще тръгнат с тебе — каза тя.

— Аз зная какво мислят. Разчитам и на тебе.

— На мене ли? — учудено попита тя.

— Да, на тебе. И може би най-много, защото си в непосредствен допир с работниците.

— А защо разчиташ на мене?

— Защото ме обичаш и това ще ти помогне да ме разбереш.

— Но аз мога да те обичам, без да мисля като тебе — рече Лила. — Нямам ли право?

Тя съзна, че думите й, макар и произнесени шеговито, бяха решителни и удариха по най-чувствителното място на любовта й с Павел.

— А какво мислиш именно? — попита той сухо.

Лила усети горчиво внезапната студенина, в която се бе удавило предишното сърдечие на гласа му.