Тъмна любов

— Да, добре. Мисля, че се разбрахме.

Гласът на Тормент разсея напрежението.

— Ей, Рейдж! Пак ли си търсиш белята?

Рот замълча за момент, за да се увери, че Рейдж си е взел бележка. Измъкна ножа от стената и отстъпи назад. Докато другите братя пристигаха, той крачеше из стаята.

Влезе Вишъс и Рот го отведе настрани.

— Искам да ми направиш една услуга.

— Казвай.

— Един мъж, човек. Били Ридъл. Използвай компютърната си магия. Искам да знам къде живее.

Ви поглади козята си брадичка.

— Местен ли е?

— Така мисля.

— Смятай, че е направено, господарю.

Когато всички се събраха, дори Зейдист, който им оказа честта да се яви навреме, Рот премина към деловата част.

— Какво имаме от телефона на Строс, Ви?

Вишъс свали бейзболната си шапка на „Ред Сокс“ и прокара ръка през тъмната си коса. Сложи отново шапката си и заговори.

— Нашето момче е обичало да се мотае с културисти, бъдещи войници и фенове на Джеки Чан. Има обаждания до фитнес клуба на „Голдс Джим“, една зала за пейнтбол и две школи за бойни изкуства. А, освен това си е падал по колите. Запаметен е номерът на един автосервиз.

— Лични разговори?

— Няколко. Един със стационарен телефон, изключен преди два дена. Другите с мобилни телефони, непроследими, не са местни. Звънях няколко пъти на номерата, но никой не ми отговори. Функцията за идентификация на повикването е ужасна работа, нали?

— Провери ли досието му онлайн?

— Да. Типичен малолетен престъпник със склонност към насилие. Идеално се вписва в профила на лесърите.

— Нещо за жилището му? — Рот погледна през рамо към близнаците.

Фюри се обърна към брат си, после заговори.

— Тристаен апартамент до реката. Живял е сам. Няма много вещи. Два пистолета под кревата. Няколко сребърни куршума. Бронежилетка от кевлар. Порно колекция, която очевидно вече не използва.

— Взехте ли урната?

— Да. У дома е. Ще я занеса в гробницата по-късно тази вечер.

— Добре — Рот огледа групата. — Ще се разделим. Проучете всичко внимателно. Търсим местния им оперативен център.

Раздели братята на двойки, като остави за себе си Вишъс. Инструктира близнаците да отидат до „Голдс“ и залата за пейнтбол. Тор и Рейдж трябваше да проверят школите по бойни изкуства. Той и Вишъс щяха да се заемат с автосервиза и се надяваше да им провърви. Защото ако някой има намерение да постави бомба на кола, няма ли да му потрябва хидравличен подемник?

Преди да се разотидат, Холивуд го приближи с нетипично за него сериозно изражение на лицето.

— Рот, братко, знаеш, че понякога се държа гадно — каза Рейдж. — Не исках да те засегна. Няма да се повтори.

Рот се усмихна. Проблемът на Рейдж беше, че не можеше да контролира импулсите си. Което обясняваше както голямата му уста, така и пристрастяването му към секса. Проблемът се усложняваше още повече, когато беше сам себе си. Ако забравеше и за минута, че проклятието действа като психо ключ, звярът в него се появяваше с рев.

— Серозно ти говоря, братко — каза вампирът.

Рот го потупа по рамото. В общи линии кучият му син беше свестен.

— Простено и забравено.

— Чувствай се свободен да ме цапардосаш, когато поискаш.

— Ще го направя, повярвай ми.

Господин Х. продължи с колата си към една неосветена уличка в центъра на града, отворена към други улици и в двата края. Паркира минивана на заден ход зад един контейнер за отпадъци, метна Чери Пай на рамо и се отдалечи на около двадесет метра от колата. Тя изстена, докато подскачаше на гърба му, сякаш не искаше никакво движение да нарушава спокойствието й.

Просна я на земята. Тя не оказа съпротива, когато преряза гърлото й. Видя как искрящата й кръв се отцежда от шията й. В тъмнината приличаше на автомобилно масло. Потопи пръст в кръвта. Носът му надуши всякакви болести. Зачуди се дали е знаела, че има хепатит С в напреднал стадий. Реши, че й е направил услуга, спасявайки я от бавна и мъчителна смърт. Не че щеше да го притесни, дори и да беше в цветущо здраве.

Избърса пръста си в крайчеца на полата й и се отправи към купчина отпадъци. Намери един стар матрак. Беше точно каквото му трябваше. Подпря го на тухлената стена и седна, без да обръща внимание на зловонната миризма на пот, която се носеше от него. Извади пушката си с упойващи стрелички и зачака. Цивилните вампири налитаха на прясна кръв като гарвани на мърша.

И наистина, не след дълго откъм края на уличката се зададе някаква фигура, огледа се на двете страни и се втурна напред. Господин Х. беше сигурен, че приближаващият се е точно когото чака. Чери беше добре скрита в тъмното. Нищо не привличаше вниманието към нея, освен едва доловимата миризма на кръв, която носовете на хората изобщо не можеха да доловят.

Измъчван от жажда, младият мъж се нахвърли на Чери, като че някой му беше приготвил шведска маса. Зает с пиене, той се изненада, когато първата стреличка полетя и се заби в рамото му. Непосредственият му инстинкт беше да запази храната си, затова завлече Чери зад няколко очукани кофи за боклук. Когато го улучи втората стреличка, той се завъртя и подскочи с поглед, вперен в матрака.