Тъмна любов

Взе набързо един душ и още по-бързо погълна закуската си от две овесени курабийки, шепа хрупкави бисквитки и кутия сок, след което отиде на работа. Седеше на работното си място и зяпаше скрийнсейвъра вече половин час, когато телефонът й иззвъня. Беше Хосе.

— Имахме още една тежка нощ — каза той с прозявка.

— Бомба?

— Не, труп. Една проститутка беше открита с прерязано гърло на пресечката на „Трета“ и „Трейд“. Ако дойдеш в участъка, можеш да видиш снимките и да прочетеш докладите. Неофициално, разбира се.

Две минути след като затвори телефона тя беше на улицата.

Помисли си първо да се отбие в участъка и след това да отиде на адреса на „Уолъс Авеню“. Не можеше да се преструва, че не изгаря от желание да види отново среднощния си гост.

По пътя към полицейския участък утринното слънце грееше безмилостно ярко, затова бръкна в чантата си и извади тъмните си очила. Но въпреки очилата продължи да усеща смъдене в очите и се наложи да ги засенчи с ръка. Почувства облекчение, когато влезе в прохладния сумрачен полицейски участък.

Хосе не беше на работното си място, но видя Бъч, който тъкмо излизаше от кабинета си. Той й се усмихна иронично и ъгълчетата на лешниковите му очи се набръчкаха.

— Трябва да престанем да се срещаме толкова често.

— Чувам, че имате нов случай.

— Не се и съмнявам, че си чула.

— Някакъв коментар, детективе?

— Публикувахме изявление тази сутрин.

— Което, несъмнено, не казва нищо. Хайде, няма ли да ми подшушнеш нещичко?

— Не и официално.

— А неофициално?

Той извади една дъвка от джоба си, разопакова я внимателно, пъхна бялото блокче в устата си и задъвка. Бет си спомни, че по едно време той пушеше, но напоследък не го беше виждала да пали цигара. Вероятно това беше обяснението за дъвката.

— Неофициално, О’Нийл — подкани го тя. — Кълна се.

Той кимна през рамо.

— Тогава трябва да затворим вратата.

Кабинетът му беше не по-голям от нейната кутийка в редакцията на вестника, но поне имаше врата и прозорец. Обаче офис мебелите бяха по-лоши от нейните. Бюрото му беше старо, дървено и изглеждаше така, сякаш някой дърводелец го беше използвал за работен тезгях. От плота му липсваха цели парчета, лакът беше толкова надран, че поглъщаше луминесцентната светлина така, както жадният пие вода.

Преди да седне, Бъч й подхвърли една папка.

— Намерили са я зад няколко кофи за боклук. По-голямата част от кръвта й е изтекла в канализацията, но съдебният лекар смята, че е открил следи от хероин в нея. Същата вечер е правила секс, но това едва ли е нещо ново.

— О, Боже мой, това е Мери — възкликна Бет и се отпусна на един стол, вперила поглед в ужасната снимка.

— Двадесет и една годишна — Бъч тихо изруга. — Мамка му, каква шибана загуба.

— Познавам я.

— От участъка?

— Израснахме заедно. Известно време бяхме в един и същ приемен дом. Срещала съм я и след това. Главно тук.

Мери Мълкейхи беше красиво малко момиченце. Остана при приемните родители на Бет само около година, след което я върнаха на родната й майка. Две години по-късно отново беше поверена на грижите на държавата, след като седемгодишна била оставена сама в продължение на една седмица. Обяснила, че когато храната свършила, яла сурово брашно.

— Чувал съм, че си била в системата — каза Бъч, като я погледна замислено. — Имаш ли нещо против да те попитам защо?

— Ти как мислиш? Нямах родители — тя затвори папката и я плъзна по бюрото към него. — Намерихте ли оръжието?

Той присви очи. Явно се чудеше дали да не последва примера й и да смени темата.

— Оръжието? — подсети го тя.

— Отново метателна звезда. Със следи от кръв, но не е нейната. Намерихме и остатъци от някакво прахообразно вещество на две различни места, като че ли някой е палил сигнални ракети и ги е оставил на земята. Все пак трудно е да си представи човек, че убиецът е искал да привлече внимание към трупа.

— Смяташ, че има връзка между убийството на Мери и бомбата в колата?

Той сви небрежно широките си рамене.

— Може би. Но ако някой наистина е искал да си отмъсти на Голямото татенце, щяха да ударят някой, който стои по-високо от нея в хранителната верига. Щяха да очистят сводника.

Бет затвори очи и в съзнанието й изплува образът на Мери като петгодишна, понесла под мишница една безглава кукла Барби с парцалива рокля.

— Но от друга страна, това, може би, е само началото — отбеляза Бъч.

Тя чу, че отмества стола си и погледна нагоре. Той заобиколи бюрото и се приближи до нея.

— Имаш ли някакви планове за вечеря? — попита той.

— Вечеря?

— Да. Ти и аз.

Железния я канеше да излязат заедно? Пак?

Бет се изправи, за да не трябва да го гледа с вдигната глава.

— А, да… не, искам да кажа, благодаря, но не мога.

Дори да не бяха в нещо като професионални отношения, мислите й бяха заети с нещо друго. Само си представете. Да не поема ангажимент, за да бъде свободна, в случай че мъжът в кожените дрехи реши да я навести тази вечер, както и сутринта.

По дяволите, едно хубаво чукане и тя си беше въобразила, че между тях има нещо? Трябваше да се върне в реалния свят.

Бъч се усмихна цинично.

— Някой ден ще разбера защо не ме харесваш.