Тъмна любов

Хавърс усети по тялото му да пробягват тръпки, за които предположи, че са от ужас пред мащабите на това, което беше замислил. Но залитна и се наложи да се подпре, за да запази равновесие. Виеше му се свят, всичко край него се завъртя като в миксер и той се строполи на един стол.

Дръпна възела на вратовръзката си, като се мъчеше да си поеме дъх. Кръвта, помисли си той. Преливането. Явно не действаше.

Отчаяно се смъкна от стола и падна на колене. Смазан от провала си, той затвори очи и потъна в мрака.

Рот се обърна настрана, като продължаваше да държи Бет в обятията си. Приглади назад косата й. Беше влажна от пот.

Моя.

Целуна устните й и със задоволство забеляза, че тя все още диша тежко.

Беше я любил както трябва, помисли си той. Бавно и внимателно.

— Ще останеш ли? — попита той.

Тя се засмя дрезгаво.

— Не съм уверена, че съм способна да ходя точно сега. Така че, да, идеята да полежа тук е добра.

Целуна я по челото.

— Ще се върна, преди да се е съмнало.

Той се отдръпна от топлия пашкул на тялото й. Тя го погледна и попита:

— Къде отиваш?

— Имам среща с братята, след това ще излезем.

Стана от леглото и отиде до гардероба. Обу кожените си панталони и надяна ремъците на ножниците на раменете си. Пъхна по един кинжал от всяка страна и си взе якето.

— Фриц ще бъде тук — каза той. — Ако имаш нужда от нещо, вдигни телефона и набери звездичка, после четиридесет. Телефонът горе ще звънне.

Бет се загърна в чаршафа и стана от леглото.

— Рот — тя докосна ръката му. — Остани.

Той се наведе и я целуна бързо.

— Ще се върна.

— Ще се биеш ли?

— Да.

— Но как можеш? Ти си… — спря тя по средата на изречението.

— Сляп? Сляп съм от триста години.

Дъхът й спря.

— Толкова ли си стар?

Той се разсмя.

— Да.

— Е, трябва да призная, че си добре запазен — после усмивката й помръкна. — А аз колко ще живея?

Душата му се вледени от ужас и сърцето му пропусна няколко удара.

Ами ако тя не оживее след преобразяването? Стомахът му се сви на топка. Той, който беше на „ти“ със смъртта, изведнъж изпита страх от нея. Но Бет няма да умре, нали? Нали?

Осъзна, че гледа към тавана и се зачуди с кого, по дяволите, разговаря сега. Със Скрайб Върджин?

— Рот?

Прегърна я и силно я притисна към себе си, като че ли искаше да я предпази от злата участ, която съдбата може би й бе отредила.

— Рот — каза тя, с лице притиснато към рамото му. — Рот, скъпи, не мога… не мога да дишам.

Той моментално разхлаби прегръдката си и я погледна в очите, опитвайки се да фокусира своите. От напрежение кожата на слепоочията му се опъна.

— Рот? Какво има?

— Нищо.

— Не отговори на въпроса ми.

— Там е работата, че не знам отговора.

Тя го погледна изненадана, но после се повдигна на пръсти и го целуна по устата.

— Е, колкото и да ми е писано да живея, тази вечер искам да останеш при мен.

На вратата се почука.

— Ей, Рот? — чу се гласът на Рейдж през стоманата. — Всички сме тук.

Бет се отдалечи от Рот и обгърна тялото си с ръце. Той усети, че отново се отдръпва от него.

Изкуши се да я заключи в стаята, но мисълта да я държи като затворник му беше противна. Инстинктът му подсказваше, че колкото и да й се иска всичко да бъде различно, тя се беше примирила със съдбата си и неговата роля в нея. Освен това, засега лесърите не представляваха опасност за нея, защото за тях тя беше просто един обикновен човек.

— Ще бъдеш ли тук, когато се върна? — попита той, докато обличаше якето си.

— Не знам.

— Ако си тръгнеш, трябва да знам къде да те намеря.

— Защо?

— Промяната, Бет. Промяната. Виж какво, за теб е по-безопасно да останеш тук.

— Може би.

За малко да изругае, но се сдържа. Нямаше да й се моли.

— Другата врата в коридора — каза той. — През нея се влиза в спалнята на баща ти. Помислих си, че вероятно ще поискаш да я погледнеш.

Рот побърза да излезе, за да не изпадне в неловко положение.

Воините не молят. Те дори рядко питат. Вземат, каквото пожелаят и, ако се наложи, убиват, за да го имат.

Но той наистина се надяваше, че ще я завари тук, когато се върне. Приятна му беше мисълта, че тя спи в леглото му.

Бет отиде в банята и застана под душа, като остави горещата вода да успокои нервите й. Излезе, избърса се и забеляза на закачалката един черен халат. Облече го.

Помириса реверите и затвори очи. Целият беше пропит с миризмата на Рот — комбинация от сапун, афтършейв и…

Мъж вампир.

Боже мой! Наистина ли се случваше всичко това?

Върна се в стаята. Рот беше оставил гардероба отворен и тя се приближи, за да разгледа дрехите му. Слиса се, когато вместо дрехи, откри таен склад, пълен с оръжия.

Погледна вратата, която водеше към стълбището. Помисли си дали да не си тръгне, но колкото и да й се искаше да го направи, съзнаваше, че Рот е прав. За нея беше по-безопасно да остане.

А и спалнята на баща й я изкушаваше. Щеше да влезе в нея и се надяваше, че каквото и да види там, няма да получи сърцебиене. Но Бог й е свидетел, нейният любовник й поднасяше достатъчно изненади.