Тотален контрол

— Заведи ме в хотела, Лий. Искам да се обадя на адвоката си.

Харди тръгна напред, но изведнъж закова на място, защото Сойър бе заел класическата стойка за стрелба.

— Веднага, Франк. Кажи ми веднага.

— Върви по дяволите! Ако искаш, можеш да ми прочетеш правата, но не ми се мяркай пред очите.

В отговор Сойър премести пистолета малко вляво и изстреля един куршум. Харди изрева и вдигна ръка към дясното си ухо, защото куршумът бе отнесъл горната му част. По лицето му потече кръв. Харди се свлече на земята.

— Полудя ли? — Сойър насочи пистолета право към главата му. — Това ще ти струва значката и пенсията, а задникът ти ще гние в затвора, докато пукнеш, копеле такова! — извика Харди. — Ще изгубиш всичко!

— Няма. Забравяш, че и аз знам как да фалшифицирам улики на местопрестъплението, приятелю. — Харди с изумление видя как Сойър извади от чантата на колана си още един пистолет. Показа му го. — Това е пистолетът, който си измъкнал от мен, докато сме се борили. Ще го намерят стиснат в ръката ти. С него ще са изстреляни няколко куршума, което ще докаже зловещите ти намерения. — Сойър посочи към океана. — Не е лесно да откриеш изстреляни куршуми във водата, нали? — Сойър вдигна другия пистолет. — Франк, навремето беше първокласен следовател. Досещаш ли се каква роля ще изиграе този пистолет?

— По дяволите, Лий, недей!

— С този пистолет ще те убия — продължи Сойър спокойно.

— Лий, за бога!

— Къде е Арчър?

— Лий, моля те, престани!

Сойър доближи пистолета на сантиметри от главата му Харди закри лицето си с длани и Сойър измъкна дискетата от треперещите му пръсти. Погледна я и отбеляза:

— Като се замисля, може да се окаже полезна. — Прибра я в джоба си и добави: — Сбогом, Франк.

— Чакай, Лий, ще ти кажа. Чакай! — Харди се задави и погледна мрачното лице на Сойър. — Джейсън е мъртъв.

Думите отекнаха в главата на Сойър като тътен на гръмотевица. Широките му рамене се отпуснаха, усети как и последните му сили го изоставят. Беше почти сигурен, че е истина, но въпреки всичко се надяваше на някакво чудо заради Сидни Арчър и малката й дъщеря. Нещо го накара да се обърне.

Сидни Арчър стоеше на пътеката, на около два метра от него, подгизнала и трепереща от студ. Погледите им се срещнаха в меката лунна светлина, внезапно проникнала през разкъсаните облаци. Нямаше нужда да говорят. Тя беше чула ужасната истина — мъжът й нямаше да се върне.

Изведнъж се разнесе вик. Сойър се обърна, готов да стреля, точно в момента, в който Харди полетя надолу от скалата. Сойър се надвеси леко и видя как доскорошният му приятел и нов враг изчезва в бялата пяна на вълните.

Сойър остана за миг загледан в бездната, после замахна и хвърли пистолета си далеч навътре в океана. При движението гръдният му кош се изви рязко, но той не усети болката от счупените си ребра. Затвори за миг очи, после пак ги отвори и се вгледа в бушуващата стихия.

— По дяволите!

Сойър се наклони на една страна, за да облекчи дишането си. Ръката му отново започна да кърви.

Почувства на рамото си нечия длан и застина. При тези обстоятелства нямаше да се изненада, ако Сидни Арчър бе избягала от това място. Всъщност почти бе очаквал да го направи. Тя обаче го хвана през кръста и му помогна да се върне по пътеката.

59.

Истинското погребение на Джейсън Арчър се състоя през един ясен декемврийски ден, на тихо възвишение, недалеч от дома му. По време на службата Сойър стоеше отзад, зад множеството приятели и роднини, струпали се около скърбящата вдовица. Когато всички си отидоха, той остана известно време, загледан в новия надгробен камък, и се отпусна върху един от сгъваемите столове, използвани за краткия ритуал. Сойър бе мислил за Джейсън Арчър близо месец, но не бе успял да се запознае с него. Беше приключил успешно един от най-тежките случаи в живота си, но имаше чувството, че се е провалил. Стана, нахлупи шапка и бавно тръгна към колата си. Изведнъж спря. Дългата черна лимузина се беше върнала. Сойър се вторачи в лицето, което се показваше през задния прозорец. Сидни не отделяше поглед от купчината прясна пръст. После стъклото на лимузината се вдигна и тя потегли.

Вечерта преди Коледа Лий Сойър мина бавно с колата си по Морган Лейн. Къщите по улицата бяха празнично украсени със светлинни гирлянди, венци, Дядо Коледа и неговите верни елени. Група деца пееха коледни песни. Кварталът беше в празнично настроение освен една от къщите — там светеше само една лампа, в една стая.

Сойър сви в алеята на Арчър и слезе от колата. Беше в нов костюм, косата му бе старателно пригладена. Извади красива кутийка и тръгна към вратата. Походката му беше някак вдървена — ребрата все още го наболяваха.

Отвори Сидни Арчър. Беше с тъмни панталони и бяла блуза, косата й падаше свободно на раменете. Бе възвърнала част от килограмите си, но лицето й все още изглеждаше изпито. Синините и раните обаче бяха изчезнали.