Тринайсет

— Не мърдай. Дори не си помисляй да помръднеш или да повикаш помощ. Тази вечер ще умреш, Флин. Единственият въпрос е колко бавно и дали изобщо ще убия и красивата ти частна следователка. Ако искаш да стане бързо и безболезнено, ще удовлетворя желанието ти. Просто прави каквото ти казвам.

71

Кейн усещаше как тупти сърцето на Флин. Държеше лявата си длан върху устата на адвоката, а ръката му притискаше и шията. Ето пак. Този учестен пулс. Този прекрасен прилив на страх и адреналин, от който сърцето бие като барабан.

— Ще дръпна ръката си. А ти ще правиш точно каквото ти кажа. Не викай. Не казвай нищо. Една дума, дори само гъкване и ще те убия. Ще убия и следователката. Само че ще го направя бавно. Ще беля кожата й, докато не започне да ме моли да умре. Ако разбираш, кимни — нареди Кейн.

Флин кимна веднъж.

Кейн отпусна хватката, свали ръката си от устата му. Флин си пое дълбоко въздух. Почти се задушаваше от паника.

— Искам с една ръка да извадиш телефона си и да го пуснеш на пода — нареди Кейн.

Флин бръкна в джоба на сакото си, извади мобилния си и го пусна на земята. Телефонът подскочи два пъти по дебелия килим на пода почти безшумно.

Кейн отстъпи назад и каза:

— Вратата вдясно. Отвори я и влез.

Флин се обърна, отвори вратата и влезе в почти тъмната спалня. Завесите не бяха спуснати, затова уличната светлина озаряваше стаята в мътножълто. Отдясно имаше легло. Точно отпред се виждаше тежка стоманена врата.

Беше затворена. Над вратата имаше охранителна камера с червена точка. Насочена надолу, за да наблюдава мястото точно пред вратата.

Кейн остана отвън, на прага на спалнята.

— Соломон успя да влезе в паник стаята, преди да го докопам. Искам да го убедиш да излезе. Наблюдава те през камерата. Кажи му, че съм си тръгнал. Че полицията е тук и че той е в безопасност. Накарай го да излезе от там, ако обичаш — каза той.

Адвокатът не помръдна. Кейн го видя как оглежда масата до вратата. Върху нея имаше лампа и телефон. Телефонен кабел се спускаше зад масичката до контакт на стената. До вратата на паник стаята имаше пластмасов кабелен канал, стигащ до същия контакт. Капакът беше свален и кабелът до стационарния телефон беше прерязан. Паник стаята беше стара, вероятно отпреди да прокарат телефон. И понеже не са можели да пробият бетона, за да вградят кабела за деривата, той бе вкаран във външен канал. Толкова по-добре за Кейн. Беше успял да го пререже, преди Соломон да се обади по телефона в паник стаята.

— Губиш време — предупреди го Кейн. — Кажи му, че е в безопасност. Извади го от там.

Адвокатът пристъпи напред и застана пред вратата.

— Кажи му!

Флин вдигна глава към камерата и каза:

— Боби, аз съм, Еди.

Кейн бавно влезе в стаята, като се стремеше да не попада в обсега на камерата.

— Боби, чуй ме внимателно. В безопасност си. Напълно. Искам да направиш нещо… — започна Флин.

Дългият език на Кейн се стрелна като змийче между устните му и ги облиза. Усети как сърцето му започва да бие по-учестено, закопняло за убийство.

— Боби, каквото и да стане, не отваряй тази врата — извика Флин.

Глупак, помисли си Кейн.

Щеше да докопа Соломон. Може би не тази вечер, но скоро. А сега адвокатът трябваше да си плати. Вдигна ножа и усети топла вълна от притока на адреналин. Видя как адвокатът хвана вратовръзката си и я притисна към устата и носа си.

И в този момент прозорецът отляво се разби и стаята се изпълни със сълзотворен газ.

72

Веднага щом първата граната избухна в ъгъла на спалнята, стъклата край мен се натрошиха. Двама федерални агенти със спецекипи и газови маски нахлуха през прозореца. Чух чупене на стъкло и в коридора и видях още един член на спецекипа да се приземява зад Кейн. Агентът най-близо до мен ми подаде маска и аз успях да се свлека на колене и да пропълзя в ъгъла, за да си я сложа. Очите ми пареха, докато нагласях велкрото на тила си.

Чух агентите да се представят и да крещят предупредително на Кейн да хвърли ножа и да легне на пода. Не ги виждах. Стъклата в спалнята и в коридора бяха разбити и заради зимния студ отвън стаята бързо се превърна в облак от непроницаем бял дим. Прозорците засмукваха облака навън, но през първите няколко секунди не виждах нищо.

Откос от автомат. Празните гилзи звучно се посипаха на пода. После нищо. Чух стенание и глухото тупване на нещо тежко на пода. И после започна истинската стрелба. Два оглушителни мощни откоса. Сред пушека видях проблясъка на дуло, но не успях да определя посоката на стрелбата.

Една фигура притича през пушека. Виждах само силует. Фигурата се наведе в ъгъла на стаята, изправи се и после отново чух трошенето на стъкло и видях дъга от пушек през прозореца. Трополене по стълбището. Тежко. Бързо.