Търси се

Двоуми дали все пак не е по-добре да се обади на майка си, но решава да пробва първо с продиктувания номер. Подтикват го две думи: незабавна помощ.

36.

— Уф! — възкликва Холи, докато вървят към празното бюро насред тясната книжарница. — Каква е тази воня?

— Кръв — отговаря Ходжис. „И гниеща плът“ — си мисли, но не иска да го каже. — Стойте тук. И двамата.

— Въоръжен ли си? — пита Джером.

— Бияча е у мен.

— Само Бияча ли?

Ходжис вдига рамене.

— Тогава идвам с теб.

— И аз! — Холи грабва дебела книга, озаглавена „Дивоцъфтящи цветя и билки в Северна Америка“. Държи я с две ръце, сякаш се кани да цапардоса с нея насекомо.

— Не — търпеливо повтаря Ходжис. — Вие оставате тук. И двамата. И ще се надпреварвате кой по-бързо да набере 911, ако ви наредя.

— Бил… — подхваща Джером.

— Не ми противоречи, младежо. Да не губим време, защото ми се струва, че не разполагаме с много.

— Шесто чувство ли? — пита Холи.

— Може би нещо повече.

Ходжис изважда Бияча от джоба на сакото си (напоследък най-често носи него вместо стария си служебен пистолет) и го хваща над възела. Пристъпва бързо и безшумно към стаичката в дъното, в която вероятно е кабинетът на Андрю Халидей. Вратата е открехната. Той застава малко встрани, почуква и, казвайки си, че в подобни моменти една малка лъжа е простима, извиква:

— Господин Халидей, полиция!

Тишина. Почуква втори път по-силно, пак не получава отговор и блъсва вратата. Вонята става непоносима: кръв, разлагаща се плът и разлят алкохол. И още нещо. Така добре познатият мирис на барут. Сънено жужат мухи. Лампите са включени, сякаш за да осветят като прожектор трупа на пода.

— Господи, половината му глава я няма! — извиква Джером почти в ухото на Ходжис, който се сепва и понечва да замахне с Бияча, но след миг го сваля и си мисли, че пейсмейкърът му е щял да се пръсне. Обръща се и вижда зад себе си двамата, на които нареди да не го следват. Джером затиска с длан устата си. Очите му сякаш ще изскочат от орбитите.

За разлика от него Холи сякаш е спокойна. Притиска до гърдите си „Дивоцъфтящи цветя и билки в Северна Америка“ и внимателно разглежда кървавата каша на килима.

— Да не вземеш да повърнеш — предупреждава тя Джером. — Ще замърсиш местопрестъплението.

— Няма. — Гласът му е приглушен, защото той продължава да притиска с длан устата си.

— Вие май не разбирате от дума! — сопва им се Ходжис. — Ако ви бях учител, щях да ви изпратя при директора. Аз влизам. Вие оставате тук.

Прекрачва прага. Джером и Холи влизат след него, вървейки един до друг. „Като тъпите близнаци Бобси37“ — си помисля той.

— Братът на Тина ли го е подредил така? — ахва Джером. — Той ли е бил?

— Ако е той, не го е свършил днес. Кръвта е почти засъхнала. И тези мухи… Не виждам още личинки, но…

Джером издава гърлен звук.

— Недей! — заповядва му Холи и се обръща към Ходжис: — Виждам малка брадва. Томахавка или както там ѝ казват. Убийството е извършено с нея.

Ходжис не продумва. Оглежда местопрестъплението. Преценява, че Халидей — ако е Халидей — е мъртъв поне от двайсет и четири часа, а може би и повече. Най-вероятно повече. Но междувременно се е случило и нещо друго, защото мирисът на разляно уиски и барут е силен и съвсем отскоро.

— Бил, това от куршум ли е? — Джером посочва полицата вляво от вратата до нисък шкаф от черешово дърво. В книгата „Параграф 22“ се вижда малка кръгла дупка. Ходжис се приближава, взема книгата, разглежда я отблизо и си мисли: „Този дефект сигурно ще ѝ подбие цената.“ Обръща се към шкафа, на който има две кристални гарафи, може би „Уотърфорд“. Върху прашната повърхност се виждат кръгове — там преди са стояли още две. Ходжис се оглежда и ги вижда на пода зад бюрото.

— Да, дупка от куршум е — казва Холм. — Дори долавям мирис на барут.

— Имало е схватка — заключава Джером и добавя, посочвайки трупа, без да го поглежда. — Но той не е участвал.

— Прав си — съгласява се Ходжис. — Той не е участвал. А участниците са напуснали полесражението.

— Питър Саубърс ли е единият?

Ходжис въздъхва тежко:

— Почти съм сигурен. Дошъл е тук, след като ни се изплъзна, минавайки през задната врата на аптеката.

— Някой е взел компютъра на Халидей — обажда се Холи. — Кабелите към записвачката са там, до касата, има безжична мишка и кутия с няколко флашки, но компютърът го няма. Видях голямо празно място на бюрото отвън. Сигурно е бил лаптоп.

— Какво ще правим? — пита Джером.

— Ще повикаме полицията — казва Ходжис, макар че хич не му се иска. Усеща, че Пит Саубърс е в тежко положение и полицията ще го утежни още повече, поне първоначално, но вече игра ролята на самотния рейнджър в случая с Убиеца с мерцедеса и за малко не предизвика гибелта на няколко хиляди тийнейджъри.

Изважда мобилния си, но преди да го включи, апаратът иззвънява в ръката му.

— Питър е! — извиква Холи. Казва го с абсолютна убеденост, очите ѝ отново блестят. — Обзалагам се на шест хиляди долара! Вече иска да говори. Не зяпай, Бил, натисни тъпата зелена слушалка!

Той се подчинява.

— Помогнете! — изстрелва Пит Саубърс. — Моля ви, господин Ходжис, помогнете!