Целуната от сянката

Лиса поклати глава и се усмихна, но не удостои забележката ми с отговор. Минахме покрай други сгради, които бяха украсени с каменни орнаменти като останалите, но по строеж и стил ми напомняха на жилищни сгради с апартаменти. Лиса потвърди предположението ми.

— Това са къщите за тези, които живеят постоянно в двора.

Огледах ги и се запитах как ли изглеждат отвътре. После ме озари щастлива мисъл.

— Мислиш, че ще живеем тук?

Думите ми я свариха неподготвена, но след секунда се развълнува не по-малко от мен. На нея също й харесваше идеята да си имаме наше място, което да обзаведем по свой вкус. На мен би ми се понравила идеята Дмитрий да живее с нас, но в кралския двор той нямаше да бъде седем дни по двайсет и четири часа с нея. Аз също нямаше да бъда неотлъчно с нея. Дали щяха да ми позволят да живея с нея? Или това щеше да бъде още една възможност да ми покажат, че нямат нужда от мен?

— Надявам се — отвърна Лиса, неподозираща за тревогите ми. — На най-горния етаж, в апартамент със страхотен изглед.

— И басейн — опитах се да се усмихна.

— Как можеш да мислиш за басейн в този студ?

— Хей, ако ще фантазирам, поне да е докрай. Обзалагам се, че Татяна има басейн. Обзалагам се, че носи бикини и секси момчета я разтриват с ароматни плажни масла.

Очаквах тя да завърти очи, но Лиса се ухили, докато ме въвеждаше в една сграда, намираща се в непосредствена близост до жилищната.

— Странно, че го спомена.

— Какво? — възкликнах. Тя едва сдържаше тайната. Още малко усилие и щях да я „издърпам“ от главата й. И щях да го направя, ако не бях толкова сащисана от всичко, което ни заобикаляше. Сетивата ми сякаш щяха да експлодират: нежна музика, фонтани, растения, хора в бели халати, всичко блестеше, сребристи…

Беше СПА център — разкошен СПА център с всичките му екстри, скрит в стара каменна сграда тук, в кралския двор. Кой би се досетил? До входа бе разположена рецепцията, с дълъг гранитен плот, така че пред нас се разкриваше само част от гледката, но и това, което видях, беше страхотно. Покрай стената бяха насядали жени и си правеха маникюр и педикюр. Мъже морои и жени се подстригваха и им правеха прически. В дъното на салона се виждаше нещо, което приличаше на лабиринт от коридори, по чиито стени имаше стрелки, сочещи към други секции: за масаж, сауна, маски на лицето и какво ли още не.

Лиса ми се усмихна.

— Какво мислиш?

— Мисля, че Ейдриън беше прав, че кралският двор крие много тайни. — Въздъхнах престорено. — Неприятно ми е да го призная, но е бил прав.

— Ти беше толкова заета с практиката и… други неща. — Нямаше нужда да споменава смъртта на Мейсън и битката ми със стригоите. Можех да прочета мислите й. — Реших, че не е зле малко да те поглезя. Проверих графика им, докато беше при кралицата, и те проявиха готовност да ни сместят.

Лиса приближи до рецепционистката и й каза кои сме. Жената мигновено разпозна имената ни, но се изненада, че едното е на дампир. Не ми пукаше. Бях толкова смаяна от гледките и звуците около мен. В сравнение с грубия, практичен стил на живот, който обикновено водех, този лукс и изтънченост бяха направо невероятни.

След като се регистрирахме, Лиса се обърна към мен с нетърпеливо и сияещо лице.

— Записах ни за масаж с тези…

— Ноктите — прекъснах я.

— Какво?

— Искам да ми направят ноктите. Може ли да получа маникюр?

Това бе най-екзотичното и напълно безполезно нещо, което можех да си представя. Е, за повечето жени никак не беше безполезно. Но за мен? С начина, по който третирах ръцете си, заради което постоянно бяха в пришки и синини, мръсни и загрубели? Да. Безполезно. От цяла вечност не си бях лакирала ноктите. Нямаше смисъл. Половината лак щеше навярно да се олющи само след един ден от практиката. Момиче дампир като мен, което се обучава за пазител, не можеше да си позволи подобен лукс. И тъкмо заради това много копнеех за него. Като гледах изискания грим на Лиса, у мен се събуди желанието и аз да се разкрася. Бях се примирила с факта, че това никога няма да бъде част от живота ми, но след като днес бях попаднала на подобно място… О, боже, исках да ми направят маникюр!

Лиса се сепна за миг. Очевидно имаше големи планове за този масаж. Но не можеше да ми откаже и отново заговори с рецепционистката. Явно тя трябваше да направи някои размествания в графика, но каза, че ще го уреди.

— Разбира се, принцесо. — Усмихна се щастливо, покорена от естествения чар на Лиса. През повечето време на Лиса не и бе нужно да използва духа, за да получи каквото иска.

— Не искам да ви създавам неудобство — рече Лиса учтиво.

— Не, не. Определено няма такова нещо!

Много скоро се озовахме седнали зад две съседни масички, където две жени морои потопиха ръцете ни в топла вода и започнаха да ги почистват с някаква странна смесица от захар и морски водорасли.