Целуната от сянката

— Защо маникюр? — поиска да узнае Лиса. Обясних й причината и как вече нямам време да се гримирам, на какви изпитания подлагам ръцете си и как всякакви глезотии са непрактични. Лицето й доби замислен вид. — Никога досега не съм се замисляла за това. Просто реших, че напоследък не ти се занимава. О, но пък и ти не се нуждаеш от никакъв грим. Не е и с твоя външен вид.

— Все едно, но ти си тази, която момчетата обожават:

— Заради името ми. Ти си тази, която момчетата, особено едно, което и двете познаваме, всъщност желаят поради други причини.

Брей, запитах се, за кого ли намеква.

— Да, но тези други причини не са особено благоприлични.

Тя сви рамене.

— Смисълът с един и същ. Ти нямаш нужда от грим, за да ги накараш да им потекат лигите.

След това по връзката ни се случи най-странното нещо. Видях себе си през нейните очи. Беше все едно да се гледаш в огледалото. Лиса наистина мислеше, че съм красива. С моя тен и тъмнокестенява коса аз и се струвах екзотична. Тя се чувстваше бледа и безцветна в сравнение е мен, твърде кльощава до тялото ми с чувствени извивки. Беше истинска изненада, като се има предвид колко често съм се чувствала мърлява и груба до изисканата й, сияйна красота. Но завистта й не беше злобна: това не бе в природата й. Беше по-скоро тъжна и изпълнена с копнеж по нещо, което никога не би могла да има.

Исках да й вдъхна увереност, но имах чувството, че тя не би желала да зная нейните терзания и несигурност. Освен това мислите ми бяха прекъснати от жената, която правеше ноктите ми. Попита ме какъв цвят лак искам. Избрах си блестящ, златист цвят. Може би беше крещящ и безвкусен, но реших, че изглежда красиво, а и, така или иначе, нямаше да изтрае дълго. Лиса предпочете бледорозово — цвят, изискан и елегантен като самата нея. Нейният маникюр стана много по-бързо от моя, тъй като на моята маникюристка и трябваше много повече време да омекоти ръцете ми, да изпили и оформи ноктите ми. Лиса бе готова много преди мен.

Когато и двете се сдобихме със съвършени ръце, отново ги сложихме една до друга.

Изглеждаш прекрасно, скъпа — заключи Лиса, с превзет светски маниер.

Двете се засмяхме и се запътихме към секцията за масажи. Първоначално Лиса ни бе записала за пълен масаж, но маникюрът бе отнел голяма част времето ни за разкрасяване. Затова трансформирахме големия масаж на тялото до масаж на ходилата. Той ни устройваше идеално, тъй като не беше нужно да обличаме халати или някакви други дрехи, защото лакът ни още не беше изсъхнал. Нужно беше само да свалим обувките и да навием панталоните. Отпуснах се върху един стол, докато краката ми киснеха в топла, бълбукаща вода. Някой бе сложил нещо във ваната, което ухаеше на теменужки, но аз не обръщах особено внимание. Бях твърде погълната от ръцете си. Бяха съвършени. Маникюристката бе придала кадифена мекота на кожата, а ноктите бе превърнала в блестящи златни овали.

— Роуз — чух да казва Лиса.

— Хмм? — Също така жената бе положила безцветен слой лак върху златистия. Чудех се дали така нямаше да издържи по-дълго.

— Роуз.

Усетила, че Лиса се нуждае от вниманието ми, вдигнах с неохота поглед от великолепните си ръце. Тя се бе ухилила до уши. Усещах, че я изгаря вълнуваща новина — тайната, за която ми спомена, докато идвахме насам.

— Какво има? — попитах. Тя кимна надолу.

— Роуз, това е Амброуз.

Погледнах разсеяно надолу към масажиста в краката ми.

— Хей, Амброуз, как е… — Млъкнах, преди да изтърся нещо като „мамка му“ или „леле“.

Типът, който масажираше ходилата ми, не беше много по-възрастен от мен. Имаше черна къдрава коса и целият бе в мускули. Разбрах го от първа ръка, защото беше без риза и предлагаше страхотна гледка на изваяните гърди и бицепси. Тъмнозлатистият тен на кожата му можеше да се добие само при продължително излагане на слънце, което говореше, че е от човешката раса. Белезите от ухапвания по врата му го потвърждаваха. Много красиво момче захранващ. Много красиво.

Макар че красотата му бе почти нереална. Дмитрий беше прекрасен, но си имаше малки недостатъци, които го правеха още по-неустоим. Амброуз беше прекалено съвършен, като произведение на изкуството. Не изпитвах желание да се хвърля в прегръдките му или нещо подобно, но наистина бе приятен за гледане.

Лиса, която продължаваше да се тревожи за любовния ми живот, очевидно бе решила, че той е точно това, от което имах нужда. Тя имаше масажистка жена.

— Приятно ми е да се запозная с теб, Роуз — изрече Амброуз. Имаше мелодичен и галещ глас.

— На мен също — отвърнах и внезапно усетих, че той вдигна краката ми от водата и ги уви в кърпа. Изведнъж се притесних за вида им. Те не бяха загрубели или нещо такова, тъй като обикновено не ги подлагах на такива изпитания като ръцете си. Просто ми се прииска и ноктите на краката ми да са изпилени и лакирани, щом този страхотен екземпляр на мъжкия пол щеше да ги държи известно време в ръцете си.