Целуната от сянката

Отвън на пистата Кристиан стоеше близо до входа на самолета заедно с неколцина от пазителите. Лиса изтича напред, за да поговори с него, и ме остави сама с Дмитрий. Той не бе казал нито дума през целия път от СПА центъра. Да е силен и мълчалив беше съвсем присъщо за него, ала нещо в настроението му ми се стори необичайно.

— Още ли мислиш за това, което каза Ронда? Онази жена е пълна измамничка.

— Защо смяташ така? — попита той, като спря недалеч от останалите. Силният вятър шибаше лицата ни и аз се надявах, че скоро ще се качим на самолета.

— Защото тя не ни каза нищо, което да не знаем! Трябваше да чуеш моето бъдеще. С едно изречение каза очевидното. На Лиса й предсказа по-добро бъдеще — признах, — но и то не беше кой знае колко впечатляващо. Ронда заяви, че щяла да стане велик лидер. Искам да кажа, сериозно, толкова ли е трудно да се отгатне това?

Дмитрий ми се усмихна.

— А щеше ли да й повярваш, ако ти беше казала по-интересни неща?

— Може би, ако бяха хубави. — Той се засмя, а аз попитах: — Но ти я прие съвсем на сериозно. Защо? Наистина ли вярваш в тези неща?

— Не става дума дали вярвам… или не вярвам. — Днес носеше черна плетена шапка на главата си и я дръпна надолу, за да закрие ушите си. — Просто уважавам хората като нея. Те имат достъп до познания, от които останалите хора са лишени.

— Но след като тя не владее духа, не съм много сигурна откъде получава тези познания. Все още мисля, че е мошеничка, която прави шоу.

— Всъщност тя е vrajitoare.

— Ъ…? — Дори не си дадох труд да се опитам да го произнеса. — Какво? На руски ли беше?

— На румънски. Означава… ами, няма точен превод. „Вещица“ е най-близката дума, но не е правилната. Тяхната представа за вещиците се различава много от тази на американците.

Никога не съм очаквала, че ще водя подобен разговор с него. Просто не смятах, че Дмитрий е суеверен. За част от секундата си помислих, че щом вярва в такива неща като вещици и гледачки, няма да се изненада толкова, ако му заявя, че виждам призраци. Зачудих се дали да не му кажа, но навреме се отказах. А и без това нямаше да имам шанс да кажа нещо, защото Дмитрий продължи да говори.

— Моята баба беше като Ронда — обясни. — Искам да кажа, че имаше подобна дарба. Но като личности са съвсем различни.

— Баба ти е била ъъ… каквото там беше?

— На руски се казва другояче, но да, значението е същото. Тя гледаше на карти и даваше съвети. От това живееше.

Преглътнах забележката си за мошеничките.

— А познаваше ли?

— Понякога. Не ме гледай така.

— Как?

— Изражението на лицето ти показва, че мислиш, че съм смахнат наивник, но си прекалено любезна, за да го кажеш.

— Е, чак пък смахнат наивник! Доста силно казано. Не, просто съм изненадана. Никога не съм очаквала, че може да вярваш на подобни неща.

— Е, аз съм отраснал с тях, така че на мен не ми се струват странни. И както вече ти казах, не съм сигурен, че им вярвам на сто процента.

Ейдриън се бе присъединил към групата до самолета и протестираше шумно, задето още не сме се качили на борда.

— Никога не ми е хрумвало, че имаш баба — признах на Дмитрий. — Искам да кажа, очевидно, че трябва да имаш. Но все пак… просто е странно да си представя, че си израснал с такава. — Аз рядко съм общувала със собствената си майка, да не говорим, че никога не съм се срещала с други членове на семейството. — Какво е да имаш баба вещица? Плашещо? Например дали винаги те е заплашвала, че ще те омагьоса, ако не слушаш?

— През повечето време ме заплашваше, че ще ме изпрати в стаята ми.

— Това не ми звучи много страшно.

— Защото не я познаваш.

Забелязах, че говори в сегашно време.

— Тя още ли е жива?

Той кимна.

— Да. Ще е нужно доста повече от старостта, за да я убие. Дори за известно време е била пазител.

— Наистина? — Също като в случая с Амброуз, представите ми за дампири, пазители и кървави курви се объркаха. — Значи се е отказала, за да стане… ъъ, да остане с децата си?

— Тя има много ясни представи за семейството — представи, които може би ще ти се сторят донякъде сексистки. Вярва, че всички дампири трябва да се обучават и известно време да бъдат пазители, но че жените в крайна сметка трябва да се приберат у дома и да отглеждат децата си.

— Но не и мъжете?

— Не — отвърна той с лека усмивка. — Баба ми смята, че мъжете нямат място в семейството. Те трябва да убиват стригои.

— Леле! — Спомних си, че Дмитрий ми бе разказвал веднъж за семейството си. Беше споменавал баща си няколко пъти, но с това мъжете в живота му се изчерпваха. Имаше само сестри. И честно, идеята не ми се струваше чак толкова сексистка. Аз също смятах, че всички мъже трябва да се бият, затова Амброуз ми се стори толкова странен. — Ти си бил този, който е трябвало да напусне дома. Жените в семейството са те изритали.

— Едва ли — засмя се той. — Майка ми ще ме посрещне с разтворени обятия, ако пожелая да се върна вкъщи. — Усмихваше се, сякаш беше шега, но аз съзрях в очите му нещо, което приличаше на копнеж по дома и семейството. Беше само проблясък, преди Дмитрий да се извърне, защото Ейдриън се разкрещя, че е крайно време да се качваме на самолета.