Цялата истина

Записът се разпространи по света със скоростта на пандемия. От блог на блог, от чат на чат, от имейл на имейл. Мнозина заживяха с мисълта, че всеки момент ще бъдат смазани от лудите и кръвожадни руснаци. Три дни след покъртителната изповед на Константин името му обиколи света. Скоро половината от населението на света, включително хора, които не знаеха нито името на папата, нито на президента на САЩ, научиха всичко за убития руснак.

Историята напусна блоговете и чатовете в интернет и се подхвана от пресата. Първо от по-второстепенните издания, а после и от авторитетните „Ню Йорк Таймс“ и „Уолстрийт Джърнъл“, както и от всички водещи всекидневници по света. Ако не за друго, то поне защото всички говореха за нея. Естествено, оттам тя попадна и в глобалната телевизионна мрежа. Канал 1 в Германия, Би Би Си, Си Ен Ен, Ей Би Си Нюз, а дори и китайската държавна телевизия оповестиха приближаването на края на света. Темата трайно се настани в световното обществено съзнание и всичко останало мина на заден план.

Колективният призив „Помнете Константин“ ечеше гръмко на всичките седем континента.

В специална декларация руското правителство категорично отрече тази история. Президентът Горшков се появи дори по международните телевизионни канали и я нарече гнусна лъжа, а после изброи куп „неопровержими“ доказателства, че такъв човек никога не е съществувал. Но малцина му повярваха, защото Горшков бе бивш служител на КГБ, а журналистите от години информираха световната общественост, че правителството му бе пълно с фашистки демони. Макар и отдавна известен, на този факт не беше отделено нужното внимание просто защото бе встрани от живота на хората. Но сега те бяха видели мъртвия Константин и отровната гъба и всичко се промени.

Разбира се, имаше и скептици, които хранеха сериозни съмнения относно Константин и целта на видеозаписа. Същите тези хора бяха готови да започнат разследване на предполагаемата смърт на този мъж. Но огромното мнозинство бе възприело безпрекословно историята и бе убедено в нейната достоверност.

Нито Русия, нито останалата част от света някога щеше да разбере, че Константин бе само един начинаещ латвийски актьор, а „раните“ и „обезобразяването“ му бяха резултат от работата на опитен гримьор и майстор осветител. След записа той просто бе измил грима и свалил дегизировката си, за да отиде да обядва не другаде, а в „Руската чайна“ на 57-а улица в Ню Йорк, където щеше да плати с малка част от петдесетте хиляди долара хонорар за видеозаписа. Той мечтаеше да получи добра роля в някой латино сериал, защото знаеше испански и имаше красиво мургаво лице и атлетично тяло.

Междувременно светът вече не беше същият.

2

Николас Крийл бавно довърши джина си „Бомбайски сапфир“ с тоник и облече сакото си. Отиваше на разходка. Всъщност само обикновените хора се разхождат. А корпоративните лидери с милиарди в сметките си пътуваха високо над обикновената гмеж. По време на краткия полет над река Хъдсън към Ню Джързи небостъргачите под хеликоптера му напомниха докъде бе стигнал. Беше роден в Западен Тексас — една безкрайна пуста и равна земя, която според някои шегобийци можеше да се нарича роден край единствено от хора, лишени от възможността да отидат другаде.

Крийл беше живял в Тексас, щата „Самотна звезда“, точно една година, след което беше заминал за Филипините с баща си, сержант в американската армия. Оттам бяха обиколили още седем страни, след което баща му получи назначение в Корея и малко по-късно хвръкна във въздуха вследствие на инцидент, описан в армейския рапорт като „нещастен логистичен гаф“. Овдовялата му майка си намери нов съпруг, а няколко години по-късно Крийл постъпи в колеж и завърши инженерство. После успя да събере достатъчно средства за магистърска степен, но след шест месеца се отказа и предпочете практическия опит на всекидневния живот.

От бащата боец беше научил нещо много ценно: Пентагонът не само бе най-големият купувач на оръжие в света, но и най-щедрият. За всяка единица бойно оръжие той плащаше най-малко два пъти над реалната му цена. А когато човек се стреми към максимална печалба, той просто трябва да си я поиска. В крайна сметка парите не бяха техни, нали? Няма нищо по-лесно от пилеенето на чужди пари, особено в Америка. Крийл бързо откри, че това бе най-изгодният бизнес на света. Човек спокойно можеше да продаде на армията тоалетни за 12 000 долара и чукове за 9000, а после да се измъкне чрез юридически трикове и след безкрайни изслушвания в Конгреса.

През следващите няколко десетилетия Крийл изгради най-големия военнопромишлен конгломерат в света, известен като Арес Корпорейшън. Според списание „Форбс“ той беше на 14-о място в класацията на най-богатите хора на планетата с капитал от над двайсет милиарда долара.