Убийството на художника

- Знаете ли, убийствата са странно нещо. Често се случват десетилетия преди формалния акт. Става нещо, което много години по-късно неизбежно води до смърт. Някой посява семе на злото. Като в онези стари филми на ужасите, където чудовището не бяга, никога не бяга, но неуморно крачи към жертвата си - без милост, без мисъл. При убийствата често е така. Започват далеч преди да бъдат осъществени в действителност.

- И въпреки това няма да ви кажа какво чух от Тимър.

Гамаш бе наясно, че е в състояние да я убеди. Но какъв беше смисълът? Ако резултатите от лабораторните изследвания изключеха семейство Крофт от кръга на заподозрените, щеше да се върне при жената, но иначе беше права - не му бе необходимо да знае за какво става дума. Но господ му беше свидетел, че жадуваше да разбере.

- Ето какво ще ви кажа - заяви инспекторът. - Няма дави принуждавам. Но някой ден може отново дави задам въпроса и тогава ще се наложи да ми отговорите.

- Така вече е честно. Тогава отново ще ме попитате и аз ще ви отговоря.

- Имам още един въпрос. Какво мислите за момчетата, хвърляли тор?

- Всички сме вършили глупави и жестоки неща като деца. Спомням си как веднъж отмъкнах кучето на едни съседи и го затворих в къщата си. След това казах на момиченцето им, че животното било прибрано от кучкар и убито. Изражението й още ме буди в три през нощта. Преди десет години успях да я издиря и да й кажа, че много съжалявам за стореното, но се оказа, че е загинала при автомобилна катастрофа.

- Трябва да си простите - каза Гамаш и повдигна книгата в ръката си.

- Прав сте, разбира се. Но може би не искам. Може би не искам да го загубя. Личния си ад. Ужасен, но мой. Главата ми е доста дебела. И не само тя. - Мирна се изсмя и изтърси невидими трошици от туниката си.

- Оскар Уайлд твърди, че глупостта е единственият грях.

- А вие как мислите? - В очите на Мирна отново заиграха пламъчета, беше щастлива да прехвърли темата на разговора върху събеседника си.

Гамаш се замисли за момент.

- Допускал съм грешки, в резултат на които убийци са отнемали живота на още хора. И като се замисля, всичките са били все глупави гафове. Някакво прибързано заключение, грешен извод, на който съм държал прекалено много. Всеки грешен избор, който правя, поставя обществото в опасност.

- А поучавате ли се от грешките си?

- Да, госпожо, считам, че го правя.

- Тогава това е всичко, което можете да искате от себе си, младежо. Предлагам ви сделка. Ще си простя, ако и вие си простите.

- Става - изрече Гамаш и страшно му се прииска да е толкова лесно.

Десет минути по-късно Арман Гамаш седеше на маса до един от прозорците на бистрото с изглед към Трите бора. Купил си бе книга от Мирна, но не беше нито „Създание“, нито „Загуба“. Жената не успя да скрие изненадата си, когато положи изданието до касовия й апарат. Сега се бе настанил удобно в стола си и четеше, а пред него имаше чаша италиански вермут и няколко геврека. От време на време Гамаш оставяше книгата и се взираше през стъклото към селото и горите зад него. Облаците се бяха разкъсали в ранната вечер и последните слънчеви лъчи обагряха ниските планински възвишения около Трите бора. Инспекторът прелисти няколко пъти книгата в търсене на илюстрации. Щом намери каквото търсеше, отбеляза страниците и продължи да чете. Много приятен начин за убиване на времето.

Внезапно пред него се стовари кафяв плик и го върна към действителността.

- Докладът от аутопсията. - Доктор Шарън Харис седна до Гамаш и си поръча питие.

Главният инспектор остави книгата си и вдигна досието. След малко попита:

- Ако стрелата не я бе улучила в сърцето, пак ли е щяла да умре?

- Стига да е достатъчно близо до сърцето, да. Но... - Доктор Харис се приведе към Гамаш и каза: - Но тя е била улучена точно в сърцето. Разбирате ли? Който и да го е направил, е бил отличен стрелец. Това не е нещастен случай.

- И все пак подозирам, че ще стигнем до обратното заключение. Че е било нещастен случай. Нещастен случай по време на лов. Едва ли ще е първият в историята на Квебек.

- Прав сте, всеки ловен сезон се случват куп нещастни случаи с ловни пушки. Но със стрели? Човек трябва да е много добър ловец, за да я улучи в сърцето, а добрите ловци не допускат подобни грешки често. Не и стрелците с лък. Сред тях не се срещат много леваци.

- Какво имате предвид, докторе?

- Ако смъртта на госпожица Нийл е била нещастен случай, тогава убиецът й явно е имал много лоша карма. Сред всички случаи на смърт при лов, които съм разследвала като съдебен лекар, не е имало и един, в който да е замесен добър стрелец с лък.

- Искате да кажете, че ако това е направено от добър стрелец с лък, със сигурност е било пред умишлено ?

- Искам да кажа, че това е сторено от добър стрелец с лък, а такива ловци не допускат грешки. Вие си направете необходимите изводи.

Жената се усмихна топло, а след това кимна към хората на съседната маса. Гамаш си спомни, че доктор Харис живее в околността.

- Имате къща в Клегхорн Холт, нали така? Близо ли е?