Убийството на художника

Бовоар подаде тенис ракетата и колчана на Никол и я инструктира да ги държи, докато той и Гамаш довършат търсенето. Матю Крофт се приближи до съпругата си и я прегърна, двамата зачакаха покорно съдбата си. В следващия половин час инспекторите претърсиха методично помещението сантиметър по сантиметър. Бяха на косъм да се откажат, когато Бовоар приближи пещта. И едва не ги настъпи. Пред очите им се разкри дървен лък, а до него лежеше брадва.

Поискаха съдебно разрешение за обиск, което бе одобрено, след което претърсиха фермата на Крофт от горе до долу. Завариха Филип в спалнята му да слуша музика със слушалки в ушите. Бовоар провери сандъчето за пепел под печката и откри метален наконечник от стрела - овъглен от огъня, но непокътнат.

В този момент Матю Крофт рухна безмълвно на студения циментов под. Нямаше поезия, която да го спаси от болезненото състояние, в което бе изпаднал.

Бовоар организира превоза на всички събрани предмети до лабораториите на Surete в Монреал. След това екипът отново се събра в стаята с камината.

- Какво ще правим със семейство Крофт? - попита Лакост, докато отпиваше от кафето си „Тим Хортънс“ с двойна доза еспресо.

- Засега нищо - отвърна Гамаш и захапа шоколадовата си поничка. - Ще изчакаме заключението на лабораторията.

- Обещаха утре да са готови с резултатите - обади се Бовоар.

- Като стана дума за Матю Крофт... Не трябва ли да го арестуваме? - заяви Лакост и приглади блестящата си кестенява коса, като внимаваше да не я изцапа с шоколадова глазура.

- А вие какво мислите, инспектор Бовоар?

- Познавате ме, винаги играя на сигурно.

Гамаш си припомни една карикатура, която си бе изрязал от „Монреал газет“ преди години. Изобразяваше съдия и обвиняем, а надписът под нея гласеше: „Съдебните заседатели обявиха, че сте невинен, но аз все пак ще ви дам пет години, защото предпочитам да играя на сигурно“. Кикотеше се всеки път, когато я видеше, осъзнал дълбоко в себе си правотата на съдията. Професионалистът в него отчасти жадуваше винаги да играе на сигурно, дори това да е в ущърб на чуждата свобода.

- Какъв риск поемаме, ако оставим Матю Крофт на свобода? - Гамаш огледа седналите около масата.

- Ами, възможно е в къщата да има още доказателства, които той да унищожи до утре -предположи Лакост.

- Така е, но госпожа Крофт може да ги унищожи не по-зле от него. Нали тъкмо тя е хвърлила стрелата в пещта и се е канела да накълца лъка. Призна си го. По-скоро трябва да арестуваме нея за унищожаване на веществено доказателство. Ще ви кажа какво мисля.

Гамаш взе една хартиена салфетка и избърса ръце, след което се подпря на лакти и се приведе напред. С изключение на Никол всички последваха примера му, с което създадоха впечатление за някакъв тесен кръг от съзаклятници.

- Да приемем, че лъкът и наконечникът са същите, с които е убита Джейн Нийл... -Колегите му кимнаха в знак на съгласие. Нищо в това твърдение не ги притесни. - Но кой от семейството ги е използвал? Матю Крофт ли? Какво мислите по въпроса, инспектор Бовоар?

Бовоар жадуваше с цялата си душа виновникът да се окаже Матю Крофт. И все пак нещо не пасваше, по дяволите.

- Не. Той беше прекалено спокоен на събранието в църквата. Изпадна в паника доста по-късно. Не. Ако беше убиецът, щеше да вземе необходимите мерки по-отрано. Хич го няма в прикриването на чувствата си.

Гамаш кимна.

- Зачеркваме господин Крофт. Какво ще кажете за жена му Сюзън?

- Ами, възможно е тя да го е направила. Очевидно е знаела за лъка и стрелата по време на събранието. После е унищожила стрелата и за малко да използва лъка за подпалки в печката. Но нещо пак не се връзва.

- Ако тя е убила Джейн Нийл, би трябвало отдавна да е унищожила стрелата и лъка -включи се в обсъждането Никол. - Можела е да изгори всичко, свързано с престъплението, още щом се прибере у дома. За какво й е да чака до последния момент преди пристигането на полицията?

- Имате право - рече приятно изненадан Гамаш. - Продължавайте.

- Добре. Да предположим, че нашият човек е Филип. Той е на четиринайсет години, нали така? Лъкът е стар и не толкова мощен, колкото по-новите модели. Не се изисква толкова сила при боравенето с него. Филип взел стария дървен лък и стрелите и потеглил на лов. Там обаче погрешка прострелял госпожица Нийл. Прибрал си стрелата и се върнал бегом у дома. Но майка му разбрала всичко...

- Как? - прекъсна я Гамаш.

- Как ли? - Никол замълча. Трябваше да помисли. - Възможно е по дрехите му да е имало кръв или по ръцете. Госпожа Крофт може да ги е почистила точно преди събранието в църквата. Решила е да присъства, за да разбере какво е известно на полицията, и е накарала Филип да си остане у дома. Това би обяснило безпокойството й по време на събранието.