Убийството на художника

Изглеждаха точно както ги бяха описали, само дето бяха по-го леми. Бовоар и Гамаш вдигнаха и подържаха двата лъка подред. И двата бяха тежки, дори простият дървен лък.

- Бихте ли поставили тетивата на дървения лък, ако обичате? - помоли Бовоар.

Матю грабна оръжието, взе една дълга тетива с клупове в двата края и огъна пръчката надолу, като я придържаше между краката си, докато тетивата достигна малката резка на върха. Гамаш забеляза, че това изисква определена сила. След няколко секунди лъкът в стил „Робии Худ“ бе готов.

- Мога ли да го огледам?

Крофт връчи лъка на Гамаш, който забеляза, че дървото е прашно. Но пръст по него нямаше. След това насочи вниманието си към съставния лък. Той наподобяваше традиционния лък повече, отколкото инспекторът очакваше. Вдигна го и забеляза фините паяжини между някои от тетивите. Явно и този лък не бе използван от доста време. Освен това се бе оказал далеч по-тежък, отколкото бе предполагал. Гамаш се обърна към госпожа Крофт:

- По мишени или по животни стреляте?

- По мишени понякога.

- Кой лък използвате?

След миг колебание Сюзън Крофт посочи към дървения.

- Имате ли нещо против да свалите тетивата?

Матю Крофт рязко пристъпи напред.

- Защо?

- Бих искал да се убедя, че съпругата ви е способна да го направи. - Гамаш се обърна отново към Сюзън: - Моля ви.

Жената взе дървения лък, използва крака си за опора и се наведе над оръжието, при което тетивата се измъкна с лекота. Очевидно го правеше редовно. В следващия миг Гамаш го осени още една идея.

- Бихте ли закачили тетивата на лъка, ако обичате?

Сюзън сви рамене, опря пръчката пак до крака си и натисна горната й част. Нищо не се случи. После я насили рязко надолу и закачи тетивата за горния връх. Лъкът беше готов. Подаде го на Гамаш, без да пророни дума.

- Благодаря ви - рече озадачен инспекторът. Не бе успял да потвърди предположението си с тази идея.

- Имате ли нещо против да постреляме? - обади се Бовоар.

- Ни най-малко.

Навлякоха отново дъждобраните, след което излязоха навън. За късмет поройният дъжд бе намалял до слаб ръмеж. Матю бе подготвил кръгла мишена, направена от натъпкан със сено брезентов калъф, върху който с червена боя бяха изрисувани концентрични кръгове. Домакинът им вдигна лъка, постави нова дървена стрела в него и издърпа тетивата назад. Прицели се за секунда или две, след което я пусна. Стрелата се заби в очертанията на втория концентричен кръг. След това Матю Крофт даде лъка на Гамаш, а той на свой ред го предаде на Бовоар - жест, който съпроводи с лека усмивка. Бовоар прие оръжието с въодушевление. Изпитваше голямо желание да го изпробва - в представите си той всеки път уцелваше центъра на мишената и дори получаваше официална покана от канадския национален отбор по стрелба с ловен лък да участва в олимпийските игри. Този така наречен спорт на пръв поглед не изискваше никакви специални умения, а и Бовоар беше изключително добър стрелец с пистолет.

Първата спънка обаче се появи почти незабавно. Беше на косъм да се изложи с надяването на примката в другия край на лъка. Оказа се далеч по-трудно, отколкото си бе представял. След това пък стрелата, която временно придържаше на място с два пръста, сякаш оживя и започна сама да подскача по лъка, като упорито отказваше да легне в пригодения за целта улей. Накрая с големи усилия бе готов да стреля. Пусна тетивата и стрелата излетя от лъка. Размина се с мишената с има-няма километър и половина. Но макар той да пропусна целта, тетивата не допусна тази грешка. Само миг след като Бовоар я пусна, тя се вряза в лакътя му с такава сила, че нещо сякаш отряза ръката му. Сподави няколко ругатни, изтърва лъка и с усилие се постара да не огледа ръката си. Болката бе влудяваща.

- Какво се случи, господин Крофт? - изсумтя Гамаш и приближи Бовоар.

Крофт не избухна в открит смях, но и не се постара да скрие задоволството си.

- Не се тревожете, господин главен инспектор. Господин Бовоар просто натърти ръката си. Случва се при всички начинаещи. Тетивата го удари в лакътя. Както вече споменахте, всички трябва да сме готови за някои неприятни неща.

Крофт го стрелна с твърд поглед и Гамаш осъзна, че мъжът бе подал лъка първо на него. Планирал бе пострадалият да е той.

- Добре ли сте?

Бовоар леко разтриваше ръката си и се оглеждаше за изхвърчалата стрела, пропуснала мишената. Егото му бе почти толкова наранено, колкото лакътя.

- Добре съм, сър. Изненадата беше по-голяма от болката.

- Сигурен ли сте?

-Да.

Гамаш се обърна към Крофт:

- Можете ли да ми покажете как да изстрелям стрелата, без да се нараня?

- Вероятно. Искате да рискувате ли?

Гамаш само изгледа с очакване Крофт, без да му влиза в тона.

- Добре. Хванете лъка по този начин. - Крофт застана до Гамаш и хвана ръката му, докато инспекторът стискаше лъка. - Сега извийте лакътя си така, че да бъде перпендикулярен на земята. Точно така. Сега тетивата ще профучи покрай лакътя ви, вместо да го удари. Поне се надявам.

Гамаш се усмихна. Ако тетивата все пак го удареше, значи така е трябвало. Поне щеше да е подготвен, за разлика от Бовоар.

- Какво още трябва да направя?