Убийството на художника

- Кой присъстваше на вечерята? - попита Бовоар с готов бележник и молив. Нямаше вече никакво доверие на Никол в това отношение. Младата жена го забеляза и се подразни почти толкова, колкото когато й наредиха да води бележки.

Клара изброи имената.

През това време Гамаш се взираше в картината.

- Какво изобразява?

- Заключителното шествие на областния събор тази година. - Клара посочи към една зеленолика коза с овчарска гега и поясни: - Ето я Рут.

- Господи, наистина е тя - възкликна Гамаш, а Бовоар се засмя гръмко. Приликата беше невероятна. Как го бе пропуснал? - Я чакайте, тук е нарисуван същият ден, същият момент, когато Тимър Хадли е умряла, нали? - Доброто настроение на Гамаш в миг се стопи.

-Да.

- И как е нарекла картината си госпожица Нийл?

- „Един ден от събора“.

¹ Абсолютно (фр.). - б. р.

² В САЩ и Канада празникът се отбелязва в първия понеделник на месец септември. - б. р.

ГЛАВА ШЕСТА

Гамаш се убеждаваше колко красива е околността въпреки проливния дъжд и пронизващия вятър. Кленовете бяха обагрени в тъмночервено и оранжево, а издуханите им от вихъра листа бяха поръсили пътя и канавките като пъстроцветен килим.

Пътуваха с колата от Уилямсбърг в посока Трите бора и се наложи да минат през планинското било, което разделяше двете селища. Пътят се провираше разумно през долините и покрай реката и вероятно следваше стария маршрут на дилижансите. В един момент обаче Бовоар свърна по още по-тесен черен път, осеян с едри дупки. Колата започна да се тресе и Гамаш с усилия четеше бележките си. Отдавна бе тренирал стомаха си да не реагира по най-неприятния начин при подобни обстоятелства, но очите му бяха по-капризни в това отношение.

Бовоар намали скорост, докато приближаваше една голяма пощенска кутия, боядисана в слънчево жълто. Върху нея нечия ръка бе изписала с печатни бели букви номер и фамилия -Крофт. Продължиха напред. Пътят бе обграден от двете страни със стени от високи кленове, които сплитаха короните си в подобие на тунел.

Чистачките бясно чистеха предното стъкло и Гамаш мерна бяла фермерска къща с дървена облицовка. Удобна и уютна наглед, тя бе потънала в море от слънчогледи и ружи, забравили сезона си. От комина й се носеше пушек, който вятърът мигом отвяваше в гората зад нея.

Гамаш отдавна бе научил, че домът отразява собственика си като автопортрет. Вкуса му за цветове, мебели, картини. Всяка малка подробност разкриваше по нещо от същността му. Дали мястото бе запуснато, в безпорядък или пък изрядно като аптека? Дали украшенията бяха подбрани така, че да впечатлят новодошлия, или разказваха за различни моменти от биографията на собственика? Дали пространството бе претрупано от вещи, или максимално изчистено? По време на разследване Гамаш изпитваше силно вълнение всеки път, когато прекрачеше прага на нечий дом. Изгаряше от желание да разгледа къщата на Джейн Нийл, но се налагаше да изчака. Всеки момент обаче щеше да научи тайните на семейство Крофт.

Обърна се към Никол:

- Дръжте си очите на четири и водете подробни бележки за всичко казано. И си дръжте устата затворена, разбрано?

Младата жена го изгледа враждебно.

- Зададох ви въпрос, агент Никол.

- Разбрано. - Направи дълга пауза, преди да добави: - Сър.

- Добре. Инспектор Бовоар, вие водите.

- Веднага - отвърна заместникът му и излезе от колата.

Матю Крофт ги чакаше до входната врата. Пое прогизналите им палта и ги въведе право в кухнята. Всичко беше обагрено в яркочервено и жълто. По рафтовете бяха наредени пъстри съдове и блестяща посуда. Завесите бяха чистобели, бродирани с цветя по ръбовете.

Гамаш хвърли поглед към Крофт, който подреждаше солницата и пиперницата от другата страна на масата. В интелигентните му очи личеше безпокойство, сякаш очакваше да се случи нещо. И се ослушваше. Признаците бяха едва доловими, скрити под дружелюбната му фасада. Главният инспектор обаче не ги пропусна.

- Държа комплекта с лъка и стрелите зад паравана на верандата. Измокрен е, но все пак мога

дави покажа как се стреля, ако желаете.

Крофт говореше на Гамаш, но вместо него отговори Бовоар, с което привлече върху себе си погледа на домакина:

- Това несъмнено ще бъде от полза, но първо бих искал да ви задам няколко общи въпроса.

- Разбира се, питайте.

- Разкажете ми за Джейн Нийл, за взаимоотношенията ви с нея.

- Не бяхме много близки. Понякога се отбивах при нея. Там беше спокойно. Мирно. Беше ми учителка много отдавна, още в старото училище.

- Каква преподавателка беше?

- Забележителна. Само с един свой поглед можеше да ви внуши, че сте единственият човек на земята. Разбирате ли ме?

Бовоар кимна. Арман Гамаш имаше същата дарба. По време на разговор повечето хора се оглеждат наоколо, кимат, махат с ръка. Но не и Гамаш. Всеки, с когото той общуваше, се чувстваше като център на вселената. Бовоар, разбира се, бе наясно, че в това време шефът му попива и най-малката подробност от случващото се. Просто не го показваше.

- Къде работите?