Убийството на художника

- Да. Знам, че звучи безотговорно, дори егоистично, но ние вече толкова дълго се грижехме за нея, че безпогрешно предугаждахме състоянието й. Всички се измъквахме за половин-един час от време на време, за да изперем дрехите й, да напазаруваме или да й сготвим нещо леко. Така че не е толкова необичайно, колкото изглежда на пръв поглед. -Клара се обърна към Гамаш. - Рут не би я оставила сама, ако бе забелязала и най-малкия признак на влошаване у Тимър. Не мога да ви опиша колко ужасно се почувства, след като я намери починала.

- Значи е било неочаквано - заключи Бовоар.

- В този смисъл, да. Но после лекарите ни обясниха, че се случва много често. В един момент сърцето просто спира да бие.

- Беше ли направена аутопсия? - попита Гамаш.

- Не. Никой не прецени, че има нужда. Защо се интересувате толкова от смъртта на Тимър?

- Просто искаме да си изясним възможно най-добре всичко, свързано със случая - каза Бовоар. - В рамките на няколко седмици в едно много малко селище умират две възрастни жени, което, естествено, поражда някои въпроси. Това е всичко.

- Но както споменахте, става въпрос за стари хора. Едва ли е толкова неочаквано.

- Само дето едната жена е умряла с пробито от стрела сърце - вметна Никол.

Клара примигна.

- Можете ли да ми отделите минутка? - Гамаш дръпна Никол и двамата излязоха от залата. - Агент Никол, ако още веднъж се отнесете към някого по начина, по който току-що постъпихте с госпожа Мороу, ще ви отнема значката и ще ви изпратя вкъщи с автобуса, ясен ли съм?

- Но какво толкова съм направила? Казах истината.

- Вие сериозно ли мислите, че тя не е наясно, че Джейн Нийл е убита със стрела? Наистина ли не можете да осъзнаете какво направихте преди малко?

- Просто казах истината.

- Не, отнесохте се към едно човешко същество като към идиот и напълно съзнателно му причинихте болка. Оттук нататък ще си водите бележки и ще пазите мълчание. По-късно вечерта ще обсъдим въпроса по-обстойно.

-Но...

- Отнасям се към вас с уважение и почит, защото така се държа с всеки. Никога обаче не бъркайте вежливото ми отношение със слабост. Никога повече не спорете с мен. Ясно ли ви е?

- Да, сър. - Никол си обеща оттук насетне да не се обажда, щом като вместо благодарност получаваше такова конско от шефа си. При всеки директен въпрос щеше да отговаря едносрично. Точно така.

- Ето я картината на Джейн - обяви Клара и измъкна от хранилището едно средно голямо платно, което постави върху триножник. - Не всички я одобриха.

Никол едва не възкликна: „Шегувате ли се?“, но в последния момент се сети какво си бе обещала само преди миг.

- А вие харесахте ли я? - попита Бовоар.

- Отначало не, но колкото повече я гледах, толкова повече ми допадаше. Сякаш картината се пренареди и засия. Първоначално ми напомняше на пещерна рисунка, но постепенно се преобрази в дълбоко затрогваща творба. Просто ей така. - И Клара щракна с пръсти.

Гамаш реши, че ще му се наложи да се взира в картината до края на живота си, ако иска да види в нея нещо, което наподобява изкуство. При все това платното излъчваше някакво много странно очарование.

- Но това са Нели и Уейн - възкликна и посочи към две човешки фигури в лилаво, седнали на пейка.

- А това тук е Питър. - Клара посочи към един пай с очи и уста, но без нос.

- Как е успяла да го постигне? Как е съумяла да пресъздаде тези хора по такъв безпогрешен начин само с по две точки за очите и една крива линия за устата?

- Не знам. Аз самата съм художник, рисувам цял живот, но не съм способна на това.

Картината обаче съдържа и още нещо. Има дълбочина. Макар че се взирам в нея вече почти час, а онова пренареждане на образите така и не се повтори. Може би съм прекалено настойчива. А магията се получава само когато човек не я търси.

- Добра ли е? - попита Бовоар.

- Там е въпросът. Не знам. Според Питър е чудесна, а останалата част от комисията с едно изключение беше готова да рискува.

- За какъв риск става дума?

- Може да ви прозвучи изненадващо, но художниците са много темпераментни хора. За да бъде одобрена картината на Джейн и показана на изложбата, творбата на някой друг трябва да бъде отхвърлена. Този човек би се ядосал много. Както и близките и приятелите му.

- Би ли се ядосал до такава степен, че да е готов да я убие? - продължи с въпросите Бовоар.

Клара се разсмя:

- Трябва да ви призная, че подобна мисъл е минавала през моята и през главата на всеки друг художник неведнъж. Дори е успявала да се загнезди трайно там. Но едва ли някой би убил човек, защото от „Артс Уилямсбърг“ са отхвърлили творбата му. Не. А и по-логично би било да убие членовете на комисията, не Джейн. Всъщност, като си замисля, никой освен членовете на комисията не знаеше, че картината е била одобрена. Взехме решението едва миналия петък.

Колко далеч в миналото изглеждаше сега този момент, помисли си Клара.

- Дори и госпожица Нийл?

- Е, аз й казах в петък.

- А на някой друг казахте ли?

Клара се смути.

- Онази нощ разговаряхме дълго по темата, докато вечеряхме. Бяхме се събрали у нас преди Деня на благодарността.