Убийството на художника

- Джейн рисуваше картини през целия си живот, но не позволяваше на никого да види творбите й.

- Толкова чудно ли ви се струва? - запита Бовоар. - Много художници и писатели пазят в дълбока тайна творбите си. Това е една от любимите теми на клюкарските хроники. Едва след смъртта на автора скритите произведения виждат бял свят и получават високо признание.

- Така е, но случаят не е точно такъв. Миналата седмица Джейн реши да покаже едно от платната си в „Артс Уилямсбърг“. Взе решението в петък сутринта, а комисията трябваше да оцени творбите същия следобед. Картината й беше одобрена.

- Картината й е била одобрена, а тя - убита - промърмори Бовоар. - Наистина странно.

- Като стана въпрос за странности, вярно ли е, че приживе госпожица Нийл не е канила никого във всекидневната си? - запита Гамаш.

- Вярно е - потвърди Питър. - Ние сме толкова привикнали с това, че изобщо не ни прави впечатление. Както когато някой ваш близък куца или страда от хронична кашлица, предполагам. След време изобщо не забелязвате.

- Но защо не ви е канила?

- Не знам - призна озадачено Клара. - Както каза Питър, толкова съм привикнала, че изобщо не ми се струва странно.

- Никога ли не сте я питали?

- Джейн ли? Сигурно сме я питали след пристигането си. Или поне сме подхвърлили въпроса на Тимър и Рут, но съм сигурен, че така и не получихме отговор. Явно никой не знае. Габри си мисли, че е постлала в стаята си някой оръфан оранжев килим и е направила порнографска изложба.

Гамаш се изсмя.

- А вие какво мислите?

- Наистина не знам.

След думите й се възцари тишина. Гамаш се зачуди що за човек е била Джейн Нийл. Жена, предпочела да живее дълго време с толкова много тайни и изведнъж решила да ги разкрие всичките. Затова ли бе изгубила живота си?

Нотариус Норман Стикли се изправи до бюрото си и кимна, след което седна, без да предложи столове на тримата полицаи пред него. Сложи големи кръгли очила, загледа се в папката си и обяви:

- Това завещание е съставено преди десет години и е много просто. С няколко малки изключения основната част от недвижимия й имот става притежание на племенницата й Йоланд Мари Фонтен или евентуално на неин наследник. Това включва къщата в селището Трите бора с всичко в нея, както и парите, които ще останат след плащането на таксите по завещанието и погребението и покриването на останалите сметки, направени от изпълнителите на завещанието. Плюс данъците, разбира се.

- Кои са изпълнителите? - попита Гамаш. Външно изглеждаше, че приема с лекота удара по разследването им, но наум ругаеше. Усещаше, че нещо не е наред. Дали пък не беше просто криворазбраната му гордост? Навярно беше твърде вироглав да признае грешката си, а старицата по съвсем разбираеми причини бе оставила имота си на единствения си жив роднина.

- Рут Зардо, с моминско име Кемп, и Констанс Хадли, с моминско име Поуст, известна, до колко то знам, като Тимър.

Щом чу имената, Гамаш се разтревожи още повече, макар да не бе сигурен защо. Дали го притесняваха самите хора, зачуди се. Или пък изборът? Кое?

- Правила ли е и други завещания при вас? - обади се Бовоар.

- Да. Има едно, направено пет години по-рано.

- А пазите ли копие от него?

- Не. Да не мислите, че имам склад, в който пазя всички стари документи?

- Помните ли съдържанието му? - попита Бовоар в очакване на поредния отбранителен и кратък отговор.

- Не. Вие...

- Ако не се сещате какво е гласяло първото завещание, тогава може би помните защо госпожица Нийл го е променила по-късно? - прекъсна го Гамаш с възможно най-благоразумния и приятелски тон, на който бе способен.

- Подновяването на завещания през няколко години е нещо обичайно - заяви Стикли и Гамаш се запита дали този хленч е обичаен за нотариуса. - Всъщност ние препоръчваме на клиентите си да го правят на всеки две до пет години. Не заради нотариалната такса, разбира се, а защото много обстоятелства могат да се променят в рамките на такъв период - побърза да обясни, сякаш се защитаваше от нечие неизречено обвинение. - Раждат се деца, появяват се внуци, умира единият от съпрузите, случват се и разводи...

- Да, животът е страшно разнообразен - вметна Гамаш, за да спре тирадата му.

- Именно!

- И въпреки това, нотариус Стикли, последното й завещание е отпреди десет години. Каква би могла да е причината? Според мен можем да приемем, че е направила текущото завещание, тъй като предишното вече не е било валидно. - Но... - Гамаш се наведе към бюрото и почука с пръст по дългия тънък документ пред нотариуса. - Това завещание също е остаряло. Сигурен ли сте, че наистина е последното?

- Разбира се. Хората обикновено са много заети и завещанието невинаги им е първа грижа. А и освен това не е нещо много приятно. Има много причини, заради които го отлагат.

- Възможно ли е да е отишла при друг нотариус?

- Не. А и съм засегнат от намека ви.

- Откъде сте толкова сигурен? - притисна го Гамаш. - Задължително ли е било да ви извести?

- Просто знам. Селцето е малко и със сигурност щях да разбера. - Това сложи край на разговора им.