Убийството на художника

Въпросът замря във въздуха, земята сякаш застина. Господин и госпожа Крофт сигурно са били наясно, че Бовоар неизбежно ще стигне дотук. Не бе имал намерение да ги стъписва - не толкова от деликатност или от нежелание да накърни родителските им чувства, а защото искаше да ги подготви отдалеч за въпроса. За да стискат зъби, докато мигът настъпи. За да обтегне нервите им до скъсване. Докато се стигне до момент, когато двамата очакват с нетърпение и ужас въпроса му.

- Не са тук - обади се Сюзън, стиснала до счупване чаената си чаша.

Бовоар я изчака да продължи, без да откъсва поглед от нея:

- За кога сте планирали семейната си вечеря по случай Деня на благодарността?

Коварната смяна на темата накара Сюзън Крофт да зяпне, сякаш Бовоар внезапно бе

преминал на някакъв измислен жаргон.

- Извинете, не ви разбрах?

- Едно от чудесните неща, които съм забелязал у дома, е, че ароматът на печена пуйка остава няколко дни след празника. На следващия ден двамата със съпругата ми готвим супа и това също се усеща. - Гамаш си пое дълбоко дъх и после много бавно обходи с поглед чистите кухненски плотове.

- Щяхме да правим вечерята за Деня на благодарността вчера, но след като научихме за смъртта на госпожица Нийл и всичко останало, решихме да я отложим - обясни Матю.

- Отменили сте я? - възкликна Бовоар с изумление.

Гамаш се зачуди дали колегата му преиграва, но семейство Крофт така или иначе не бяха в състояние да го критикуват за изпълнението му.

- Къде е Даян, госпожо Крофт?

- В дома на една нейна приятелка. Нина Левеск.

- А Филип?

- Не е тук, вече ви казах. Излезе. Не знам кога ще се прибере.

„Добре - реши Бовоар, - дотук с игричките.“

- Госпожо Крофт, след малко ще излезем със съпруга ви да огледаме лъковете и стрелите. Докато сме навън, бих искал да си помислите върху следното нещо. Трябва да разговаряме с Филип. Знаем, че е замесен в инцидента с хвърлянето на тор в селото и че госпожица Нийл го е разпознала.

- Както и останалите - отвърна госпожа Крофт отбранително.

- Два дни по-късно тя е намерена мъртва. Трябва да разговаряме с него.

- Филип няма нищо общо с тази работа.

- Сигурен съм, че сте убедена в това. И че е възможно да се окажете права. Допускахте ли обаче, че е в състояние да нападне двама мъже в Трите бора? Добре ли познавате сина си, госпожо Крофт?

Настъпи я по най-болното място, но тъкмо такава бе целта му. Не че Бовоар беше толкова наясно с взаимоотношенията в семейство Крофт, но знаеше добре, че всеки родител на момче в тийнейджърска възраст изпитва дълбоко спотаен страх, че в къщата му живее непознат.

- Ако не успеем да разговаряме със сина ви, докато сме тук, ще се наложи да извадим разрешение и да го закараме в полицейския участък в Сан Реми за разпит. До края на деня ще разговаряме с него. Тук или там.

Главният инспектор следеше развоя на нещата и знаеше, че на всяка цена трябва да намерят начин да огледат мазето. Тези хора криеха нещо или някого. Каквото и да беше, намираше се долу. И все пак ситуацията беше повече от странна. Гамаш можеше да се закълне, че по време на събранието Матю Крофт бе отпуснат и спокоен. Сюзън Крофт обаче беше демонстрирала силно напрежение и нервност. Сега съпругът й беше същият. Какво бе станало межд увременно ?

- Господин Крофт, можем ли да видим онези лъкове и стрели сега? - запита Бовоар.

- Как смеете?... - Крофт целият трепереше от гняв.

- Тук изобщо не става въпрос за смеене. - Бовоар го изгледа непреклонно. - На събранието тази сутрин главен инспектор Гамаш обясни пределно ясно, че ще се налага да се задават неприятни въпроси. Това е цената, която ще трябва да платите, за да открием убиеца на госпожица Нийл. Разбирам причините за гнева ви. Не искате да подлагате децата си на психологически натиск. Честно казано обаче, мисля, че те вече са травмирани. Давам ви избор. Можем или да разговаряме със сина ви тук и сега, или да го направим по-късно в участъка в Сан Реми.

Бовоар направи пауза. И я проточи. В това време мислено предизвикваше Никол да предложи курабийки. Накрая продължи:

- При разследване на случай с насилствена смърт правилата на нормалния живот временно отпадат. Вие двамата и цялото ви семейство сте сред първите пострадали по този параграф. Знаем добре какво правим и полагаме максимални усилия да причиняваме възможно най-малко страдание... - При тези думи Матю Крофт се изплю с отвращение. - Затова и ви предлагам да се възползвате от избора, който ви дадох. А сега, ако обичате, нека видим лъковете и стрелите.

Матю Крофт си пое дълбоко дъх.

- Оттук. - Изведе ги на верандата, до паравана.

- Госпожо Крофт, бихте ли се присъединили, моля? - заяви Гамаш. Проврял бе глава обратно в кухнята точно в момента, когато жената пристъпваше към вратата на избата.

Сюзън Крофт посърна.

- Ето. - Само това успя да каже Матю Крофт в този момент. - Дървен и метален лък, а също и стрели.

- Това ли са единствените лъкове, които притежавате? - попита Бовоар и вдигна снопа стрели, за да се убеди, че са от типа за стрелба по мишена.

- Да, само тези са - отвърна Крофт без колебание.